Срещата на върха в София - ще има ли пробив за Западните Балкани

Предаване: Още от деня, 14.05.2018

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Христо Гаджев припомни, че последната конференция, на която се е говорило за интеграция на Западните Балкани, е била преди 13 години. Правителството под шапката на българското председателство наложи темата, тъй като Западните Балкани са и географски, и цивилизационно част от Европа, отбеляза той.

Но уточни: "Това не е среща на върха за разширяване, това е среща на върха за интеграция и задаване на ясна европейска перспектива пред тези страни на базата на техните способности и постижения."

Петър Витанов подчерта, че неговото мнение е малко по-различно: "Първо трябва да направим разграничение между срещата и политическите резултати. Важно е процесът как се генерира и политиките, които уплътняват тази среща и чак тогава бихме могли да говорим за исторически, епохален, вселенски или какъвто и да било пробив."

И поясни, че правителството се е отказало от най-амбициозния си план - тази среща да приеме заключителен документ "28 + 6", който щеше да е един много по-сериозен ангажимент към процеса.

Христо Гаджев подчерта, че 28-те страни, които са членки на ЕС, ще поемат ясен ангажимент, че наистина европейската интеграция и пътят на Западните Балкани към Европа ще продължи и след българското председателство. Отбеляза, че най-важното нещо в декларацията ще е пакетът за свързаност на Западните Балкани - и за инфраструктура, и комуникационно, и дигитално, и енергийно.

Петър Витанов заяви, че този пробив за Западните Балкани не е толкова плод на усилията на българското правителство, колкото на международната конюнктура. Според него геополитиката е такава в момента, че този регион е обект на интерес и на Русия, най-вече чрез Сърбия, така и от страна на Турция, така и от страна на Китай чрез двата проекта "16+1" и "Един пояс, един път", така и от Саудитска Арабия чрез салафизъм, уахабизъм и др.