Среща с непознат

Не зная дали го усещате. Нещо необратимо е започнало. Утре ще бъде различно. Забелязвате ли как напоследък дори политическите интриги са "олекнали". Скандалите дребнави. Политическата коректност неуместна. Лицемерието опасно. Нищо не изглежда по –важно от това, което се задава утре.

Европа е пред изпитание. На човечността и разума. До като спасява ще и бъде все по-трудно да спаси себе си.

Боряна Телбис - журналист: "Тази война е много важна. Света няма да е същия и Европа няма да е същата. Не знам как ще се промени. Не смея и да си го представя. По-добре е да не знаеш какво ще бъде може би..."

Месеци наред Боряна Телбис се среща с хора от бежанските лагери в България. Описва историите им. После отива в селата. Там където отказаха да ги приемат. Записва и техните истории. Открива ,че имат повече страхове отколкото лошо в себе си.

Боряна Телбис: "Аз не съм много сигурна как бих реагирал всеки от нас на мястото на хората от Розово, Телиш или Калище. Мисля ,че ние от „големия град“ сме свикнали да сме „великодушни, щедри, емпатични, модерно е на всичко отгоре, особено във фейсбук. Не съм сигурна как бихме реагирали ако наистина сме там?... В един момент ти трябва да приемеш не просто някакви хора, трябва да приемеш чужди хора. Те са чужди хора защото са чужденци, защото са непознати ,защото говорят странен език, защото имат много деца, напомнят в окаяното си положение на нашите роми и те си представят ,че това е поредното бреме, което трябва да носят те.“

Днес историите на Боряна Телбис са документирани във видеоразговори, а снимките на бежанци и местни хора са заедно в проекта "Непознатият друг". Разположени са в стара зала от времето на комунизма. Светлината там е толкова, че да видим истински само човека.Автор на портретите е Фелия Барух.

Фелия Барух - фотограф: "Ние определено не се познаваме. Ние не ги познаваме. Те не ни познават. Даже ние не познаваме хората в България, извън София.

Боряна Телбис: "Аз не мисля ,че трябва да заемаш позиция ,аз съм за бежанците или аз съм против бежанците, аз съм против тези българи, които ги изгониха или не напротив - аз ги подкрепям. Просто обобщаването в такива ситуации е огромен проблем."

Докато се подрежда тази изложба на няколко хиляди километра от нас войната не спира. Европа изглежда все по разделена. Вчерашната безхарактерност на политиците днес се понася от хората, които не знаят в какъв свят ще се събудят.

Боряна Телбис: "Тази война не е от вчера. И ние отдавна трябваше да знаем какво ще се случи."

Изглежда днес света се бори с последствията на разпадащите се държави и тероризма без да назове първопричините. Но бурята минава през всички. Познати и непознати.

Боряна Телбис: "Не е задължително всички да правят нещо ,но е хубаво да мислим един за друг. Когато мислим един за друг, винаги означава, че някой мисли и за теб."

Боряна казва, че днес в България съществуваме в самотна враждебност, макар да сме част от света. Хора, които вътрешно живеят някъде другаде.

Боряна Телбис: "Както се казваше в една пиеса на на Дороти Масловска:“Всичко ние наред. Не искам да сте ми народ, не искам да сте ми държава, не искам да ви пише в паспорта ми“... Хората в тази държава живеят като душевни емигранти, тези които са нормални...

БНТ: Къде сме ние в настръхналата, уплашена Европа, която утре ще бъде променена?

Боряна Телбис: "Не знам къде сме. Ние сме си в България. По средата на нищото, по средата на всичкото. Всички процеси минават оттук и в същото време все едно преминават сякаш не ни засягат. Наистина не знам къде сме..."

БНТ: А ти къде искаш да бъдеш един ден?

Боряна Телбис: "Аз искам да съм тук. Имах възможността да бъда другаде, но съм избрала да бъда тук. На мен тук ми харесва. Искам да бъда някъде, където хората ги е грижа повече един за друг. Не престорено. Защото осъзнавам, че това е единственият вариант, в който можем да се спасим един друг. Това е.“