Стая №6

Истината за живота е поделена между лудостта и мъдростта.

Главният лекар на психиатрично отделение открива оригинално мислене и собствена философия в един от пациентите си. В разговорите си с него, докторът "проглежда" за безумието в света и може би полудява, но кой може да определи границата, от която започва лудостта...

Александър Бородянски и Карен Шахназаров пишат сценария по повестта на Антон Пвалович Чехов още през 1988г. с предвидени снимки в Русия, финансиране от италиански продуцент и участие на Марчело Мастрояни в главната роля. Впоследствие концепцията на авторите - да представят историята в съвременността, не е приета от продуцентите и проектът е изоставен. 20 години по-късно режисьорът Шахназаров се връща отново към "Стая №6" /рус. ориг. "Палата No.6"/. Филмът е заснет за по-малко от месец в психоневрологичния интернат на бившия Николо-Пешношски манастир край Москва. Професионални актьори участват само в главните роли, останалите герои са пациентите на психоинтерната. Премиерата е на 3 септември 2009.

Загадъчна, парадоксална и тревожна, повестта на Чехов е цитирана едновременно като най-песимистичната и най-жизнеутвърждаващата сред творбите му. Написана е пред 1892г. и отпечатана веднага в "Руска мисъл" - поулярно месечно литературно-политическо списание в Москва от 1880г. с 14 000 абонати в Руската империя. След закриването му, като "буржоазен орган на печата", от болшевиките през 1918г., продължава да излиза зад граница - в София, Прага и последно в Париж до 1927г.

Екранизацията на повестта от Шахназаров и Горновский е втора в Русия и пета в киното: първата е немска /1974/, следва югославска /1978/, полска /1987/, руска /2004/. Заглавието влиза като нарицателно в руския език за нещо "ненормално".

По едноименната повест на Антон Павлович Чехов.

Драма.

Русия, 2009г., 83 мин.

Режисьори: Карен Шахназаров, Александър Горновский

В ролите: Владимир Илин, Алексей Вертков, Александър Панкратов-Чьорни, Евгений Стичкин, Виктор Соловьов, Алексей Жарков, Анна Синякина, Албина Евтушевска и др.

Награда "Златен орел" за режисура на Карен Шахназаров и номинации за най-добър филм и главна роля на Владимир Илин от Националната академия по киноизкуство в Москва /2010/;

Награда "Ника" за най-добра мъжка роля на Владимир Илин и номинации за филм и режисура на Карен Шахназаров от Националните филмови награди на Русия /2010/

Номинация "Жорж"/в чест на Жорж Мелиес/ за най-добра руска драма от Руските награди на неспециалистите в киното - блогъри и зрители /2010/;

Сребърен "Свети Георги" за най-добра мъжка роля на Владимир Илин и номинация Златен "Свети Георги" за най-добър филм от Международния филмов фестивал в Москва /2009/

В неголямо крило на изоставена сграда се намира отделението за душевноболни - "Палата номер 6" с пет обитатели, сред които глупакът Моисей и бившият съдебен пристав Иван Громов. Главният лекар Андрей Рагин е добър, но безволев човек. Някога мечтал да стане свещеник, но все пак склонил да изпълни волята на баща си - известен хирург, и завършил медицина. Когато пристига по назначение, в психоинтерната заварва бедност, мърсотия и... не реагира. Такъв е Рагин - добър, но безсилен, с мъжествена фигура и нежни маниери. Умен и честен, но пасивен или равнодушен. Не вярва, че има право да подобрява живота: "защо да пречи на хората да умират, ако смърттта е нормалният и законен завършек за всеки". С тези и други размисли главният лекар изоставя работата, ходи рядко в болницата, а у дома чете - всичко, но най-много история и философия, и е щастлив. Една пролетна вечер посещава отделението и влиза в интересна полемика с пациента Громов. Докторът защитава гръцкия стоицизъм и проповядва презрение към житейските страдания, а Громов мечтае за техния край и го обвинява в леност. Срещите им зачестяват, разговорите се задълбочават, в болницата плъзват слухове, използвани от завистливия колега Хоботов с амбицията да заеме мястото на завеждащ. На Рагин е вменена психична диагноза и първо е предложена почивка, после оставка, а накрая с хитрост е вкаран в болницата като пациент и той знае, че от там жив няма да излезе...

Златна Романова

"Когато ви кажат, че имате лоши тонове и увеличено сърце и трябва да се лекувате или че сте луд или престъпник,т.е, с една дума, когато хората някак ви обърнат внимание, трябва да знаете, че сте попаднали в затворен кръг, откъдето няма излизане. Ще се опитвате и още повече ще се заблуждавате."

"Истинското щастие е невъзможно без самотатата. Падналият ангел е изменил на Бога, вероятно, защото е поискал самотата, която не познават ангелите."

"Учените, проповядващи равнодушие към богатството, удобствата в живота и презрение към страданието, са напълно неразбрани от огромното болшинство, което не познава нито богатства, нито удобства, а да презира страданието, за него означава да презира самия живот, защото човешкото същество е изтъкано от изтощителен глад, студ, обида, загуба и хамлетовски страх пред смъртта."

"Мъдрецът или просто мислещият човек се отличава точно с това, че презира страданието, той винаги е доволен и не се изненадва от нищо."

"Бог ме е създал от топла кръв и нерви. А органическата тъкан, ако е жизнеспособна, трябва да реагира на всяко дразнение. И аз реагирам. На болката отвръщам с вик и сълзи, на подлостта - с нетърпимост, на мерзостта - с отвращение. Това именно е животът за мен."

"Ако физическата или нравствената мърсотия се прогони от едно място, тя ще премине на друго; трябва да чакаме, докато сама се изпари."

"При формално, бездушно отношение към личността, за да бъде осъден невинен човек, на съда е нужно само едно: време. Време за попълване на някои формалности, за които се плаща от обвинителите."