Страховете, толерантността и обществените нагласи

Гости в студиото на "Денят започва" бяха директорът на Института за икономика и международни отношения  Любомир Кючуков и социалният антрополог Харалан Александров. Повод да ги поканим са резултатите от национално социологическо проучване, което показва какви са обществените нагласи към бежанците. У нас данните сочат, че според 60 на 100 от участвалите в проучването бежанците са заплаха за националната сигурност. Резултатите бяха оповестени по време на дискусия на тема "Влиянието на бежанската криза върху българското общество и българската политика", организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация "Фридрих Еберт".

Любомир Кючуков обясни, че проучването е представително за страната. Констатацията е, че има страхове, но няма омраза към чужденците. Обществените отношения са доминирани от много страхове. Основните от тях са свързани с икономическото и социално положение в страната и със заплахите от международния тероризъм. За Кючюков е изключително важен отговорът, че по-голямата част от българското население вижда решението на този проблем единствено на европейско ниво. Половината от българите смятат, че нито една страна не може сама да се справи с този проблем и решението трябва да се търси на ниво Европа. Доста интересен факт е, че независимо от обстоятелството, че има страхове, на въпроса как трябва да се допускат бежанците в ЕС 83% не отговарят, че не трябва да се допускат, а казват, че това трябва да бъде регламентирано в полето на правото. Това показва едни разнопосочни настроения, объркано обществено съзнание, доминирано от страховете.

Кога страха измести гостоприемството? Според Харалан Александров два са факторите от това, което той наблюдава. Когато сме си дали сметка, че предизвикателството е по-голямо от капацитета ни да се справим с него, от количествения фактор - изведнъж започнаха да изглеждат страшно много и когато сме си дали сметка колко малко ги познаваме. Социалният антрополог се съгласи, че българите в преобладаващата си част не мразят някой просто защото е различен, но се страхуват и страхът е естественото отношение към това, което не познаваме и това, което не разбираме. Като цяло нашият свят е тежко доминиран от неизвестност и непредсказуемост. Тя нараства експоненциално в последните години и това е страничен ефект от глобализацията, късната модернизация и ускоряването на медийните комуникации. Естествената емоционална реакция на тази непредсказуемост е повишена тревожност, която наричаме страх. В този смисъл не трябва да се чувстваме виновни и притеснени за това, че се страхуваме, нито пък трябва да се плашим от това, по-скоро трябва да се опитаме да разберем природата на това, което се случва, да го изследваме, да го подредим, да го диференцираме, да имаме яснота.