АЕЦ "Белене": прогнози и оценки

Повече от 33 години след старта на проекта за изграждане на втора АЕЦ в България, след много дискусии и различни идеи, проведен референдум и платени на Росатом 601 милиона евро за реактори, все още търсим ясен отговор на въпроса: има ли бъдеще АЕЦ "Белене". Повод за тази тема е оповестяването на доклада от 1000 страници на БАН, поръчан от БЕХ и правителството.

Докладът е прогноза и представя различните сценарии, по които може да се развие икономиката ни до 2040 г., какво ще бъде потреблението на ток и ще има ли нужда от нови енергийни мощности на Балканите.

Алфа рисърч тества обществените нагласи с въпроса: Според вас, финансово изгодно ли е за държавата реализирането на АЕЦ "Белене"? Ще видите и други данни от социологически допитвания, направени специално за предаването.

Дискусията ни е с двама от експертите, изготвили доклада - директора на Икономическия институт на БАН проф. Александър Тасев и инж. Антон Иванов, както и енергийните експерти Иван Хиновски, Васил Начев и Атанас Тасев, които тълкуват изводите от доклада.

Проф. Александър Тасев, ръководител на екипа, изготвил доклада, определи най-важните изводи от доклада. "Ние сме разиграли възможни варианти, в които този проект би трябвало да се реализира финансово. И в тези възможни варианти... има такива, при които той не е финансово жизнен, има и такива, при които е финансово жизнен. Основинят риск, който сме очертали, остава пазарният, т. е. прогнозата на цените на пазара. И сме казали, че ако при едно договаряне се постигнат параметрите, при които този проект може да бъде финансово жизнен, е възможно да се предприемат действия за неговата реализация. Но оттук нататък нещата не са нито лесни, нито прости."

В отговор на въпроса дали са нанасяни корекции в доклада, за да се оправдае политическо решение за евентуално възобновяване на проекта "Белене", проф. Тасев беше категоричен: корекции няма.

Иван Хиновски - преседател на Българския енергиен и минен форум, изказа следното мнение: "Този доклад в никакъв случай не може да бъде база за вземане на решение за АЕЦ "Белене". Той не отговаря на условията на чл. 9 ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката, които вменяват това право на електроенергийния системен операттор, който трябва да анализира всички други възможности за реализация като нови генериращи мощности... изобщо всички опции, които трябва да доведат до най-малкото влияние върху цената на електроенергията за крайния потребител."

Инж. Антон Иванов е професионалист с над 30 години опит в енергийния сектор, привлечен като външен експерт от екипа на БАН за работата по доклада. Той насочи вниманието към обхвата на доклада. При подготовката на анализите са били отчетени всички аспекти на системно управление. Експертът обясни, че специално заради ТЕЦ-овете на въглища, са били разиграни различни сценарии и е отчетено, че имаме високо ефективни топлоелектрически централи на въглища. Затова те трябва да останат на пазара. "Моля това да бъде ясно и да не се спекулира. БАН по никакъв начин не си поставя целта да затваря или да отваря мощности", подчерта инж. Иванов.

Васил Начев, екперт. Според него "има нещо фундаментално сбъркано". Било абсурдно възлагането на такъв доклада на БАН, тъй като тя не е нито търговска, нито икономически призната организация. Това не бил научен въпрос, за да бъде отнесен към БАН, а чисто икономически - дали един проект като АЕЦ "Белене" има икономическа полза за държавата.

Проф. Атанас Тасев е финансов анализатор в изготвянето на прогнози за енергийни обекти. Той поясни, че става дума за едно задание от БЕХ и министерството, което БАН е изпълнила. "Това, че докладът не е база за вземане на окончателно решение е ясно, но това е една база, много сериозна информационна база за разработване на следващия етап." А този етап, по думите му, е да бъде изработена нова енергийна стратегия на България.

Тъй като възложителите са очаквали атаки към БАН заради това, че не е сертифициран в тази специфична област, съществува и друг доклад, който ще бъде оповестен утре в Брюксел, а до дни ще стане достояние и на българската общественост. Там, каза проф. Тасев, са ангажирани много сериозни авторитети в областта на ядрената енрегетика и те в основни линии потвърждават оценките на БАН. Професорът подчерта като най-важни две насоки, определени от доклада. Едната - невъзможната, е да не се прави нищо, а всички останали сценарии са възможни при определени условия.