"Свидетелят на Путин" - руският режисьор Виталий Мански

БНТ: Филмът ви показван ли е в Русия?

Виталий Мански: Не за съжаление!

БНТ: Никога?

Виталий Мански: Никога не казвай никога. Засега не са го пускали. Надявам се някога да го направят.

„Свидетелите на Путин“ се базира на документални кадри, заснети от Виталий Мански в дните и часовете преди Владимир Путин да бъде избран за президент. Първите му предизборни обиколки. Хората около него. Първите думи. Когато все още може да бъде приближен. Ерата, когато си отива Елцин, посочвайки го за свой наследник.

БНТ: Кога решихте да направите този филм?

Виталий Мански: Честно казано до 2012-та не мислих за това. Всичко се преобърна, когато Путин обяви, че напускането на президентския пост е игра. Формалност. Всъщност е знаел, че ще се върне. Тогава мислено започнах да се връщам към събитията, в които бях пряк участник и свидетел. Когато започна войната в Украйна, разбрах, че просто съм длъжен да направя този филм.

БНТ: Но как преди години се оказахте толкова близо до Путин. Не се случва на всеки?

Виталий Мански: Може би тогава просто бях необходим на хората, които измислиха Путин. Известен руски режисьор, който прави филми в стила на модерната европейска и световна естетика. Не някой, който вижда нещата в съветската стилистика, позната и на българите от времената на Тодор Живков. Мисля, че заради това ме избраха.

БНТ: В началото, когато снимахте Путин, харесахте ли го?

Виталий Мански: Стараех се да ми хареса. Аз по принцип се доверявах на хората, които измислиха Путин. Които бяха решили, че трябва да се подмлади властта. Когато се сблъсках с реалността, доверието ми се изпари. Премина в критична фаза.

БНТ: Снимали сте много интимни кадри с Елцин. Мислите ли, че в края на живота си той е съжалявал за своя избор?

Виталий Мански: Бих могъл само да предполагам. Не съм имал директен разговор с него за това. Но по това, което виждах, мога да съдя за разочарованието му. Той не беше идеал за демократ. Но нека ви отговоря прямо - Елцин разбра, че е сбъркал.

БНТ: В онези години бяхте ли наивен за политиката, за властта, за бъдещето на Русия?

Виталий Мански: Мисля, че всички сме наивни. На всяка възраст. Дали съм бил наивен? Хубав въпрос е този. Не бих искал да се крия зад наивността. Наивността е едно, а отговорността - друго. Аз носех отговорност за онова, което правех. Всички бяхме отговорни за онова, което направихме със страната си. За последиците, които сме принудени да търпим сега.

БНТ: Какво се случва там, където свободните хора стават малцинство?

Виталий Мански: Там, където свободните хора са малцинство, винаги, винаги става дума за липса на демокрация. В Русия вече сме го виждали. Изключително важни решения се взимат без да се съгласуват с обществото. Гражданското общество е разрушено. Погубено е. В такава среда човек губи свободата си, а това е най-ценното, което имаме в този живот.

БНТ: Сигурно често сте се питали какво ражда диктаторите, имате ли отговор?

Виталий Мански: Обществото ражда диктаторите. Слабото, безволево общество. Обществото, което не цени себе си. Виновни сме всички заедно. Но едва когато признаем вината си, ще започне пътят към изцелението. Не и по-рано.

БНТ: Мислите ли, че някога действително ще се разбере, кой уби Политковская или Немцов?

Виталий Мански: Не ми е толкова важно кой е натиснал спусъка на оръжието. Това, че системата ги уби, е напълно очевидно.

Роденият в Украйна Виталий Мански е за първи път в България.Световната публика го познава с разтърсващ филм за фалшивата реалност в Северна Корея. Със срещите му с Далай Лама. Напуска окончателно Русия и Украйна преди няколко години. Сега живее със семейството си в Латвия.

БНТ: Кога решихте да заминете?

Виталий Мански: Реших да замина за не повече от минута. Когато случайно пуснах телевизора и видях гласуването, с което Русия разрешаваше военна намеса в съседни държави. Ставаше дума за анексирането на Крим. В тези 60 секунди реших, че повече не мога да живея в тази страна. В страната, където съм прекарал целия си живот, където срещнах жена си, където се родиха децата ми, където се изградих като човек. Просто в онази минута разбрах, че физически не мога да го понеса. Беше несъвместимо с моята представа за живота. Просто защото зная, че без свобода животът наистина е безсмислен.

К:Каква е цената да опазиш човешкото си достойнство?

Виталий Мански: Това е личен въпрос за всеки. Но аз зная, че когато прекалено дълго правиш компромиси със достойнството си, преставаш да бъдеш човек.

БНТ: Днес пропагандата ли е по-силна или свободните гласове, по целия свят?

Виталий Мански: Днес популизмът и пропагандата се ширят навсякъде. И в Русия и в САЩ. Обърнати са към най-тъмните и долни човешки страсти. От тях комфортно се ползват националистическите движения, които си мислихме, че са отминали след Втората световна война.

БНТ: Изглежда ли ви опасно?

Виталий Мански: Разбира се, че е опасно. Обединяването на хора не в името на идеи, а по принципа на кръвта е най-страшното, което може да роди цивилизацията. Страшно е, защото вече се е случвало. Тези уроци сме ги минавали. Видели сме резултата! Излиза, че за да забравим злото, са достатъчни 50-60 години.

БНТ: Не ви ли се струва,че светът все по-трудно различава добро от зло?

Виталий Мански: Просто онова, което за едни е добро, за други е зло. И обратното. За съжаление политиците умело жонглират с това.

БНТ: Какво управлява света днес?

Виталий Мански: Светът винаги е бил управляван първо от страха. Върху чувството за страх са се създавали държави, създавали са се първобитни племена, създавали са се религии. Страхът може да бъде възпираща сила. Може да бъде и робство, което не може да бъде премахнато с указ, декрет или царска милост. Със страха си играят религиите и политиците. Понякога за велики, а понякога за долни интереси.

БНТ: Вашата най-голяма тъга по Русия?

Виталий Мански: Аз не изпитвам тъга по брезичките. Нали знаете онази история, че където видим брезичка, трябва да я прегърнем. Истинската ми тъга е, че не мога да отида да поздравя приятел. Да бъдем заедно на празници. Да хвърля шепа пръст, когато се сбогувам с близък. Това е най-голямата ми тъга по Русия.