Свободата се чувства уютно на 70 километра

Репортерът на "Панорама" Поли Златарова гостува на големия български скулптор Павел Койчев.

Някой беше казал, че свободата е най-ценното притежание на въображението и че не се дава всекиму. И едва ли подозирате, че  свободата е на 70 километра от София. Зад папурите на селско езеро.

Павел Койчев – скулптор: "Усещането на човека да бъде свободен, независимо къде ходи - по вода ли, по твърдо ли - да няма никакво  значение. Да се освободи от оковите на материалното, на битието."

Скулпторът Павел Койчев за първи път показал композицията “Водна паша” преди години. Мястото само го избрало – на пук на близката магистрала, скрито от метална ограда на голяма бензиностанция.

Павел Койчев: "Ами всички се спират, няма възрастово разграничаване, няма социално, най-разлини хора. И така като застанат – има едно притихване, гледат нещата..., лицата се успокояват, едно особено състояние става, и си тръгват притихнали. Не случайно е в Библията образа на пастира. Христос, който води стадото. Как да ви кажа, има нужда от пастир, пастир истински, защото доста в хаос изпадна нашият свят."

Затова творецът сътворил свой свят, в махала край село Осиковица - парк-галерия “Оригиналите.“ В дъбова гора разказал своите “Явления и изкушения” – създал Ева и я научил на изконния грях – любопитството. Койчев не харесва пътя, по който е тръгнал светът - обърнал е гръб на човека.

Кое е най-страшното за един творец?

Павел Койчев – скулптор: "Най-страшното е мисълта, че като се събудиш утре, няма да можеш да правиш вече, ще си безплоден. Това за мене е най-страшното, освен постоянната грижа за материалното, за безпаричието. Защото от нашия труд никой няма нужда. Никой! Това не е хляб, не е вода."

Е как?!

Павел Койчев: "Еми така! Никой няма нужда. И то да се чудиш как някой изобщо може да получава средства, да работим, да живеем. Откакто се помня, живея в едно напрежение – дали ще получа средства за това, което съм направил. Пълна несигурност!"

В същото време за Павел Койчев критиците говорят със суперлативи, признат е за един от най-добрите български скулптори. Творбите му са в наши и чужди галерии, в частни колекции по целия свят. Включен е в изложението на ООН “Световни художници на хилядолетието”.

Павел Койчев: "Откакто се помня, за изкуство винаги е нямало пари. Това беше като един постоянен рефрен. 50 години откакто съм завършил академията – “няма пари, “парите не стигат, “няма пари”. Същото е и в този момент."

Твърди, че е работещ песимист, за разлика от многото неработещи оптимисти. Знаете ли какво е щастието за него, когато стане сутрин, да му се работи. След половин век в ателието и над 800 творби Павел Койчев твърди, че е късметлия. Не заради таланта, а заради съпругата, която през цялото време го подкрепя. И заради един приятел – Мирослав. Негови са земите, приютили скулптури на Койчев. За да се направи галерия на селска поляна, лудите трябва да са поне двама, казва Михайлов.

За първи път си говоря с меценат, вие меценат ли сте?

Мирослав Михайлов: "Не съм меценат, не съм предприемач, ами... помагач съм."

Кой в наши дни подпомага да се прави изкуство?

Мирослав Михайлов: "По принцип би трябвало да е държавата, да помагат богатите. По света е така. Специално ако става въпрос за скулптура, това е най-висшето ниво. Това човек на заплата не може да си го позволи или може, но нещо съвсем малко. Ако в Италия не са били Медичите, Борджиите, църквата, сега тези неща нямаше да ги има в Италия. Тука поне в последните години не съм чул държавата да е дала за градската среда, освен на Чапкънов за „Св. София”. Опитвам се да помогна доколкото мога на г-н Койчев."

Чудак е. Мирослав Михайлов на шега написал сборник с тъпотии - вдъхновила го действителността. Направил си музей – с родови снимки и съкровища от битаците - има Записките по българските въстания с автограф от Захари Стоянов, за левче си купил “Леваневски” на Давид Овадия с първите коректури, има поредица от оригиналното хумористичното списание “Българан”. Един купува яхти, друг - коли. Мирослав е щастлив заради една къща от кал. На негова земя се намира най-голямата работа на скулптора Койчев - Градежът. Фантазии от дърво, глина и камъни. Единствената пластика, която може да се обитава.

Мирослав Михайлов: "За мен важното е това, че внуците ми ще растат в такава среда. Аз си правя кефа на мене - и аз съм егоист – първо за мене, после за него, после за семейството ми, и който има желание и отношение - може да дойде и да го види."

В Осиковица софийските скандали се чуват, но не са важни. Нито министърът, нито опонентите му, нито дрязгите за всеобщата култура. Тук не разбират енергията, която се хвърля, за да се пречи.

Павел Койчев - скулптор: "Пристрастен съм и това е гаранция, че няма да съм точен."

Павел Койчев предпочита друг разговор – за свободата. За него тя е фундамент.

Павел Койчев - скулптор: "За мен това усещане да си свободен е големият лукс, бих казал. Колкото по-свободен - по-висока цена плащаш."

Днес свободни ли сме?

Павел Койчев: "Днес като че ли сме свободни, но за мен има нещо невярно – нещо лукаво – ужким има свобода, но имам усещането, че дълбоко, дълбоко не сме свободни. И това нещо се превръща в една свободия, която е толкова видима. Ужким свободен, ужким можеш всичко да правиш, но не е така. Не е така."

Свободата се чувства уютно на 70 километра от София - в къщата – хвърчило, цветните сънища на един свободен човек.