"Нос"

Телевизионна постановка

По едноименната повест на Н.В.Гогол

Режисьор: Павел Павлов

Оператор: Йордан Йорданов

В ролите: Николай Бинев, Васил Димитров, Татяна Лолова, Домна Ганева, Вълчо Камарашев, Петър Петров, Живко Гарванов, Марин Янев, Александър Палиев и други.

Едноименната телевизионна постановка има две версии във Фонда на БНТ - кратка черно-бяла миниатюра от 1960 и по-дълга - от 1976.

"Нос" е кратка повест от Н.В.Гогол, написана през периода му в Санкт Петербруг, когато писателят вижда сюррюеализма с абсурда и гротеската, а романтиката е само за украса. Повестта е публикувана през 1836. Популярността й расте в театъра.

ФАБУЛА

"Хлябът е майсторска работа, а носът - не!". "Може би носът не е само нос?!", а нещо друго - достойнство, любопитство, лъжа, знание, самомнение...

СЮЖЕТ

Една сутрин от лицето на майор Ковальов изчезва носът му, който по същото време се появява в току-що изпечения хляб на бръснаря Иван Яковлевич. Носът излиза и започва собствен живот - получава работа като градски съветник, ходи на църква и се готви да замине зад граница...

През това време майор Ковальов безутешно го търси, иска дори във вестник да излезе обява за носа му в "Търси се", но никой не е склонен на такъв позор. Лекар е повикан да постави друг нос, който не му приляга и т.н., докато пак някак необяснимо, както е изчезнал, неговият собствен нос се връща на предишното си място.

"НОС" в посланието на Н.В.Гогол

Абсурдитска социална притча или фриволен анекдот, "НОС" на Николай Василиевич Гогол остава загадъчно произведение, будещо недоумение и смели трактовки.

Изследователите посочват четири варианта на повеста - от първоначалната чернова до появата на значително преработена версия с разширен финал и обособена авторска глава. Така тексът се появява в идеалната си композиция:

1 глава - завръзка с бръснаря, намерил изгубен нос в хляба си;

2 глава - основна, с майор Ковальов, отчаяно търсещ своя нос;

3 глава - неочаквана развръзка;

!? глава - пародийно и нищо необясняващо разсъждение на автора за смисъла на самата повест.

Последната редакция на "Нос" е отпечатана в Трети том на Съчиненията на Гогол (1842), който за първи път обединява прозведения от петербургския му живот ("Невски проспект", "Портрет", "Нос", "Шинел", "Записки на един луд"). След смъртта на Гогол са издадени в цикъл "Петербургски повести", какъвто Гогол не е обособявал.

Диагнозата "НОС"

Фантастиката, лишена от мотивировка, за Гогол се явява признак и призрак на заобикалящия го свят - неестествен, невероятен и ненормален. Ежедневието е ирационално, а логиката се подменя с абсурда.

Ако в "Записки на един луд", предшестваща "Нос", алогизмът на света се обяснява с безумието на героя, то в "Нос" той не е мотивиран от нищо, освен от произволието на Автора, подобно на объркан от света и Сътворението си Създател, наричан Бог, Господар, Всевишен....

За тази литература на Гогол се посочва чуждо - френско и немско - влияние. Търсят се фройдистки обяснения като липса на задоволителна полова мъжественост. Повестта е адмирирана и отхвърляна, приемана е различно от всеки и от всяко време, оценявана е от абсурдисти, реалисти и формалисти, поставяна е почти постоянно на сцени и екрани, дори и в анимационна версия.

Символизмът

Видимо, без мярка за достойнство и позор означава "без нос" и не се отнася за физическа мъжественост, а за друга сила. Връщайки се необяснимо, носът носи на своя собственик онова, което се е изплъзвало, докато е бил без него, и намекът не е за късмета, а за друго, с което светът неусетно и лесно се задоволява - Лъжата.

(...)

PS

През 1995 на стената на сграда между "Возненски проспект" и "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург бил поставен паметник с "Нос на майор Ковальов" от Резо Габриадзе - писател и художник и от Вячеслав Бухаев - архитект. През септември 2002 този скулптуриран паметен "Нос" необяснимо изчезнал също като в повестта на Гогол, но след една година бил намерен и върнат на място. А през 2008 в двора на Филологическия факултет на Санкт-Петербугския университет бил поставен още един паметник на "Нос" от Тимур Юсуфов.

Златна Романова

*Телевизионната постановка "Нос" има две версии във Фонда на БНТ - кратка черно-бяла миниатюра от 1960 и по-дълга - от 1976.

Николай Бинев в "Нос", 1975, Златен фонд на БНТ