Романът "Тъгата на ангелите" и неговият автор Йон Калман Стефансон

Предаване: Култура.БГ, 06.06.2017

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В галерия "Академия" тази вечер от 18.00 можете да се срещнете с исландския писател Йон Калман Стефансон, който представя своята втора преведена на български книга.

Сред впечатленията си от София Стефансон изтъкна единствения проблем, с който се е сблъскал в София - липсата на хубава бира. Досега той не е чел български автор, но Манол Пейков е обещал да му препоръча някои български автори, които са преведени на немски или английски.

Издателят подчерта, че вече има доста български писатели, преведени на тези езици и обеща да подреди "един интелигентен списък".

В Исландия не знаят много за България, но познават българските футболисти, които играят в чужди отбори, разбираме от Стефансон. Събеседниците откриха паралели в историята на двата народа: Исландия е била 500 години в границите на датската държава, а България - точно толкова в Османската империя.

Какъв е потенциалът да се бориш с думи срещу негативното в света?

Йон Калман Стефансон:
"Откакто съм започнал да пиша, виннаги съм искал да постигна нещо с моите творби. Опитвам се да обхвана смисъла на живота, на смъртта, до открия отговори на всички тези въпроси и да пиша за теми, които имат значение, които ще въздействат на хората, ще ги докоснат, защото няма смисъл да пишем за нещо, което няма смисъл за другите."

Издателят Манол Пейков обясни, че новата книга на Йон Калман Стефансон е част от трилогия. Първата книга се нарича "Между рая и ада", втората е "Тъгата на ангелите", а третата, която също предстои да бъде издадена на български - "Сърцето на човека".

Манол Пейков цитира авторовото описание на трилогията:

"Първата е за океана, за дълбочините и мрака на океана, втората е за снега, който е навсякъде в Исландия, третата е за сърцето на човека, което е по-дълбоко и по-мрачно от океана и в същото време по-ефирно и по-бяло от снега."

Трилогията разказва сюжет, продължил не повече от три месеца. Мечтателни, безвремеви истории, които се случват в Исландия преди 120 години на едно място, малко селце с шепа хора. Удивителното в прозата на автора е способността му да се вглежда във всеки жест, всяко движение и в него да намира космически смисъл.

"Той успява, като нито един автор, когото познавам, в едно изречение да събере обикновеното, ежедневното и вечното, космическото... Това е щемпела на неговия стил и това го прави абсолютно уникален",

заключава Пейков.