Томислав Дончев за злоупотребите с обществените поръчки

"Спирането на обществени поръчки е малко или много извънредна мярка, доколкото не е обичайно задължение на политическото ръководство на държавата да прави подобни действия, това трябва да го правят администрациите, но когато има определени пропуски", ръководителите трябва да  поемат подобна функция, каза в студиото на "Денят започва" вицепремиерът Томислав Дончев. И поясни, че не е задължително да има нарушения, достатъчно е да има обществени съмнения или подозрения - това отличава политика от чиновника. "Целта е това, което се правеше на ръчен режим и от премиера, и от министри да стане изконен ангажимент на администрацията", заяви Дончев и припомни, че поръчки са спирани и преди, може би просто не са влизали в епицентъра на политическия дебат. Целта е грешките да се откриват в началото, преди да има щета. След две седмици влиза в сила новият закон, който гарантира по-различни правила, поясни вицепремиерът. Рискът от корупция може да бъде избегнат, когато има повече предложения, защото лесно е да се на-прави сговор, когато кандидатите са двама - фаворизирайки единия и опитвайки се да намерим административен дефект в другия, но когато са 15-20, тогава сговорът е труден, каза вицепремиерът и допълни, че проблемът е в неспазването на правилата.

Новият закон предполага повече конкуренция и по-малко административен натиск, а в по-далечен хоризонт - нова система за контрол. И в него за първи път се урежда електронното кандидатстване и електронното възлагане, което трябва да бъде факт в следващата година и половина, разясни Томислав Дончев. В него се разширяват функциите, асортимента на стоки или поръчки, които могат да минават от там, процедурите се централизират.

Само за 2015 г. 7 млрд. лв. са разпределени през 11 111 обществени поръчки, нормално е в част от тях да има нарушения, съобщи вицепремиерът. Страшно е, ако държавата не реагира.

С евромилионите за телевизиите на този етап нищо не се случва, каза Дончев и поясни, че във всяка от оперативните програми, във всеки от проектите има средства за публичност, които имат две цели - да бъдат уведомени всички, че ще има такова финансиране, за да има повече кандидати и повече интерес, а също и трябва да бъдат информирани всички граждани какво се случва с техните средства и парите на европейските данъкоплатци. Въпросът е, че се трупа нездравословно напрежение по начина, по който електронните медии получават финансиране - става дума за радиата и телевизиите с национален обхват. И според европейската директива, и според българския закон, това става по различна процедура от нормалните процедури по реда на закона - там е така нареченото директно купуване на ефирно време, европейският регулатор е въвел правилата, защото медиите с национален обхват не са десетки хиляди, поясни Томислав Дончев. И коментира, че с нарастващо напрежение тече една интрига, че властта си купувала медиен комфорт, това не е истина. Пожела обществена дискусия, в която да участват не само политиците, но и бенефициентите, както и телевизиите, за да изяснят дали в рекламните клипове на някой проект са гарантирали медиен комфорт някому. "Когато този дебат протече, когато има сигурен резултат от него, когато има консенсус, могат да бъдат възстановени плащанията", заяви вицепремиерът.