Трансплантациите или битката за живот

Да си в ежедневна война за живота си и да водиш битка след битка в очакване на победата - така определя последните си 6 години Владислав Сейков, разказва репортерът Юлия Стефанова в "Денят започва". Точно преди толкова му открили тежкото бъбречно заболяване. Случайно. В листата на чакащите за донор е от 3 години.

"Баща ми е съгласен да ми даде бъбрек, но не е съвместим с моята кръвна група. Има шансове за кръстоно донорство, но в България все още се мъдрят закони", казва той.

И докато чака за донор, не спира да работи. През ден е на диализа.

"Колкото ни поддържа живи, толкова ни уврежда сърце, черен дроб, корема... Просто за тези 3 години аз самият усещам, че сърцето от време на време не ме слуша, имам проблеми вече с корема, но борим се де", споделя Владислав и добавя: "Винаги трябва да има една надежда. Ако надеждата умре, трябва да се приключи с живота ми. А аз се старая това да не се случи!"

Надежда за всички в листата на чакащите като Владислав дават т. нар. координатори - хората, чиято мисия е да убедят близките на починалия, че неговите органи са шанс за живот на някой друг.

"На близките хора трябва да се обясни, че състоянието, в което се намира пациентът, е равно на биологичната смърт и всъщност изолираната мозъчна смърт е равна на биологичната. Също ние трябва да уверим близките, че това състояние е необратимо", пояснява доц. Милена Миланова, анестезиолог-реаниматор и координатор по донорство от МБАЛНП "Свети Наум".

За 20-годишния си трудов стаж като координатор доц. Миланова е водила безброй разговори с близките на починали пациенти. И въпреки мъката си, никой от тях не е бил агресивен.

"В последните ситуации, в които на мен ми се е налагало да направя това нещо, аз съм срещала изключително разбиране от страна на близките. Може би за радост - по-информирани са хората - затова, че с даването на тяхното съгласие те ще спасят много, много пациенти. Беше съвсем скоро - един млад мъж на 50 години и неговата майка, която беше загубила и другия си син, но тя изрази готовност да дойде и да помогне. И всъщност с органите на този човек бяха спасени други четирима - бяха трансплантирани сърце, черен дроб, два бъбрека. Това в чисто философски план мисля, че е едно много голямо постижение - през неговата смърт да живят други 4 човека", коментира доц. Миланова.

И ако тези четирима вече са имали шанса да живеят втори живот, много други все още продължават да чакат - година, две, а понякога и много повече.

Затова и Владислав Сейков заявява: "Загубих битката, когато бях в болницата, когато се стараеха докторите и се борихме заедно да не мина на диализа. Все пак тази битка я загубих, но войната продължава и мисля войната да я спечелиме!