Цената на тока между популизма и реалността

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Ще се вслуша ли енергийният регулатор в призива на кабинета за това да се задържи цената на тока за бизнеса? Кой ще протестира? Има ли основание да се вдига тази цена? По темата в "Денят започва" разговаряхме с бившия министър на енергетиката Румен Овчаров.

Според него е очевидно за всички, че цената на тока за бизнеса трябва да се вдигне. Той заяви, че няма как НЕК вече години наред да е задължена да изкупува енергия за 200 лева за мегават час, да е задължена да я продава за 125 лева и да се очаква, че това може да продължи вечно. "Популизмът в политиката е нещо като алкохола за всеки един от нас. Когато е в малки количества, той е полезен - вдига настроението, самочувствието, създава в компанията задушевност, но когато е в прекалено големи количества води до тежки махмурлуци. Очевидно българският политически елит е изпаднал точно в такъв тежък махмурлук, който наблюдаваме през последната една седмица", каза Овчаров. По негово мнение действията на Бойко Борисов са разбираеми, защото от една страна премиерът е наясно, че няма как да не се вдига цената електроенергията, от друга - трябва някой друг да е виновен за това. Той каза, че не може да разбере някои от министрите, които до преди няколко дни са се кълнели, че Комисията е независима, а сега я пращат в Народното събрание. Според него ние трябва да гарантираме на този орган независимост и от политиците, и от корпоративните интереси. За бизнеса той смята, че "също ги е хванал тежък махмурлук", защото непрекъснато им се привиждат някакви възможности извън сферата на бизнеса. "Нека бъдем наясно, че българският бизнес получава електроенергия на цени, които са с около 50% средно от цените да бизнеса в Европейския съюз", обясни той. Овчаров каза, че таксата за задължения към обществото със стойност е 3 пъти по-малка отколкото всеки битов потребител плаща и ако не се намали ножицата тук, то очевидно ще трябва да се увеличава цената за битовия потребител. Друг вариант е това да се направи за сметка на компенсиране на бизнеса от други пера, добави Овчаров. При задържане на цената няма никакъв риск за системата, каза той. "Рискът ще се случи през зимата когато съоръженията с непроведени ремонти и централи, където не са проведени съответните инвестиции за повишаване надеждността им, изведнъж започнат да спират, когато дърветата започнат да падат върху електопроводи, защото не са почистени просеките, когато самите стълбове започнат да падат, защото не са поддържани в нормално състояние", обясни бившият министър на енергетиката. По негово мнение трябва да се реши един простичък въпрос - продължаваме ли да смятаме цената на електроенергията за социална категория или това е икономическа категория. Той смята, че ключовото е България да покаже, че има независим регулаторен орган.

В разговора се включи и друг бивш енергиен министър - Делян Добрев. Той обясни, че не става въпрос за съкращаване на инвестиционните разходи на ремонтните програми, а за съкращаване на административните разходи. Добрев припомни, че има договори за транспорт, за храна, за косене на тревата в АЕЦ Козлодуй, за поливане на цветята и има къде да се съкращават разходите със сигурност. Депутатът каза, че са поканили регулаторът за изслушване утре, днес той ще бъде изслушан от Специализираната комисия като това е процедура с два въпроса от всяка парламентарна група. Това, което правителството е заявило в неделя, е промяна в данните, с които регулаторът ще калкулира след това, на базата на своята методика, поясни той. Добрев обясни, че ако има различни обстоятелства или данни, ще има различен краен резултат. Тези различни обстоятелства са намаляване на административните разходи с 10% и проверките на АДФИ. Той обясни, че в началото на годината сме били поставени в ситуация, в която енергетиката е затъвала с 800 милиона на година, което представлява 1% от БВП на страната ни. Това, което е направено още през февруари, е промяна в Закона за енергетиката - изключени са скъпите заводски централи, ограничени са топлофикационните дружества, премахнати са всякакви субсидии за зелени проекти, прехвърлени са приходите от квотите за въглеродни емисии към енергетиката. "Благодарение на всички тези мерки свихме този дефицит от 800 милиона на 4-500 милиона", обясни Добрев. Той не мисли, че има някакви особени законодателни мерки, които могат да предприемат, за да облекчат ситуацията и по-скоро това, което може да се направи е различна политика по отношение на управление на дружествата. Този останал дефицит от 350 милиона, който не може да се свие със законодателни промени, трябва да се свие с по-ефективно управление на държавните дружества и с преценка дали ВЕИ проектите са законосъобразни, дали получават нормата на възвръщаемост, която им е гарантирана по закон.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад