Упреците за конфликт на интереси водят ли до разкриване на нови подобни случаи?

Ще се изостри ли противопоставянето между институциите? След обвиненията в обвързаности и публичните скандали, ще се стигне ли до разкриването на още случаи на конфликт на интереси във властта? И ще доведе ли това до по-голяма решимост за справяне с проблема? Възможно ли е политическите битки да прераснат в открита война? На тези въпроси търсим отговор с нашите гости в студиото.

Дискусията ни е с политолозите проф. Александър Маринов, Любомир Стефанов, Димитър Ганев, Страхил Делийски, публициста Иван Стамболов – Сула и Илия Лингорски - председател на Европейския институт за стратегии и анализи.

Иван Стамболов – Сула - публицист и блогър, се опита да даде рецепта за адекватна реакция на скандала, съврзан с назначенията в общината в Хасково. Той изтъкна, че най-важно е правилното дефиниране на проблема. Именно недефинирането на проблема е довело до неадекватни реакции в политическото простанство - лъкатушения от едни към други обвинения, прехвърляне на топката и все по-голямо объркване на ситуацията.

Проф. Александър Маринов - социолог и политолог, преподавател в СУ, разграничава отделин фази на проблема. Според него същинският проблем в Хасково е ясен. От гледна точка на закона там конфликт на интереси няма, тъй като такива назначения, споерд закона, са недопустими при лица в "йерархическа съподчиненост". Поведението обаче един депутат и областен координатор на политическа партия е "безспорно укоримо". ситуацията е неприемлива поради факта, че те са били назначени без конкурс, професионалната им пригодност е съмнителна... Виновен е и кметът, че се поддал на натиск.

Маринов очерта другите нива на проблема и те са свързани с реакцията на засегнатите. По негово мнение поведението на партия ГЕРБ е необяснимо и нерационално. Той определи като "политически самоубийствено" поведението на засегнатата партия що се отнася до призивите на нейните членове Делян Добрев да не подава оставка като депутат.

Илия Лингорски - председател на Европейския институт за стратегии и анализи, бивш министър на финансите, изрази загриженост от факта, че в последните години политическият дебат в България не се води за политики. Вместо да се водят конструктивни дискусии за развитието на страната ни, се водят "водевилни спорове чия котерия да измести котерията на някой друг, за да може да прави същото". Лингорски се обяви за усилия, които да обърнат вниманието на обществото към реалните проблеми: с недостига на работни места, прекомерната администрация, с административния рекет, с корупцията. Той застъпи тезата, че прекомерната гласност за боричканията на политиците е техен трик за отвличане на общественото внимание от истинските проблеми.

Страхил Делийски - политолог, преподавател в СУ по политически комуникации, е на мнение, че "разговорът за корупция има смисъл, когато тези, които го водят, имат намерение да спазват нещата, които предлагат". Политологът вижда позитивното в скандалите - да изваждат на показ нередности, да ги правят публично достояние и така да провокират разговор за ценности. В конкретния случай Делийски намира за очевиден проблема с ценностите. "Това, което се случи в Хасково е само израз на една специфична форма на управление в България, която повече се доближава до това, което постулираше член 1 на димитровската конституция /партия и държава са едно/, отколкото каквито и да е демократични стандарти", смята Делийски.

Димитър Ганев - политолог и съосновател на изследователския център "Тренд", не е убеден, че има политическа реакция в случая, която да вдигне доверието на обществото в политиците. Според него в тези събития, които вървят от година, няма нищо ново: това е ясно оформяне на двуполюсен конфронтационен модел между двете големи партии. Тази тенденция, според него, ще продължава - скандал в Хасково, подобна ситуация в Каварна, схема в енергетниката, в едни от които са замесени хора на ГЕРБ, в други - на БСП.

Любомир Стефанов - политолог и преподавател по политически науки в НБУ, смята, че от политолозите се очаква да произведат инструменти, които да доведат до преодоляването на тези проблеми. Политиците, които водят дебата, не предлагат подобно нещо, категоричен е Стефанов.