Упреците за конфликт на интереси водят ли до разкриване на нови подобни случаи?

В предаването
Всички броеве

Ще се изостри ли противопоставянето между институциите? След обвиненията в обвързаности и публичните скандали, ще се стигне ли до разкриването на още случаи на конфликт на интереси във властта? И ще доведе ли това до по-голяма решимост за справяне с проблема? Възможно ли е политическите битки да прераснат в открита война? На тези въпроси търсим отговор с нашите гости в студиото.

Дискусията ни е с политолозите проф. Александър Маринов, Любомир Стефанов, Димитър Ганев, Страхил Делийски, публициста Иван Стамболов – Сула и Илия Лингорски - председател на Европейския институт за стратегии и анализи.

Иван Стамболов – Сула - публицист и блогър, се опита да даде рецепта за адекватна реакция на скандала, съврзан с назначенията в общината в Хасково. Той изтъкна, че най-важно е правилното дефиниране на проблема. Именно недефинирането на проблема е довело до неадекватни реакции в политическото простанство - лъкатушения от едни към други обвинения, прехвърляне на топката и все по-голямо объркване на ситуацията.



Проф. Александър Маринов - социолог и политолог, преподавател в СУ, разграничава отделин фази на проблема. Според него същинският проблем в Хасково е ясен. От гледна точка на закона там конфликт на интереси няма, тъй като такива назначения, споерд закона, са недопустими при лица в "йерархическа съподчиненост". Поведението обаче един депутат и областен координатор на политическа партия е "безспорно укоримо". ситуацията е неприемлива поради факта, че те са били назначени без конкурс, професионалната им пригодност е съмнителна... Виновен е и кметът, че се поддал на натиск.

Маринов очерта другите нива на проблема и те са свързани с реакцията на засегнатите. По негово мнение поведението на партия ГЕРБ е необяснимо и нерационално. Той определи като "политически самоубийствено" поведението на засегнатата партия що се отнася до призивите на нейните членове Делян Добрев да не подава оставка като депутат.





Илия Лингорски - председател на Европейския институт за стратегии и анализи, бивш министър на финансите, изрази загриженост от факта, че в последните години политическият дебат в България не се води за политики. Вместо да се водят конструктивни дискусии за развитието на страната ни, се водят "водевилни спорове чия котерия да измести котерията на някой друг, за да може да прави същото". Лингорски се обяви за усилия, които да обърнат вниманието на обществото към реалните проблеми: с недостига на работни места, прекомерната администрация, с административния рекет, с корупцията. Той застъпи тезата, че прекомерната гласност за боричканията на политиците е техен трик за отвличане на общественото внимание от истинските проблеми.


Страхил Делийски - политолог, преподавател в СУ по политически комуникации, е на мнение, че "разговорът за корупция има смисъл, когато тези, които го водят, имат намерение да спазват нещата, които предлагат". Политологът вижда позитивното в скандалите - да изваждат на показ нередности, да ги правят публично достояние и така да провокират разговор за ценности. В конкретния случай Делийски намира за очевиден проблема с ценностите. "Това, което се случи в Хасково е само израз на една специфична форма на управление в България, която повече се доближава до това, което постулираше член 1 на димитровската конституция /партия и държава са едно/, отколкото каквито и да е демократични стандарти", смята Делийски.

Димитър Ганев - политолог и съосновател на изследователския център "Тренд", не е убеден, че има политическа реакция в случая, която да вдигне доверието на обществото в политиците. Според него в тези събития, които вървят от година, няма нищо ново: това е ясно оформяне на двуполюсен конфронтационен модел между двете големи партии. Тази тенденция, според него, ще продължава - скандал в Хасково, подобна ситуация в Каварна, схема в енергетниката, в едни от които са замесени хора на ГЕРБ, в други - на БСП.


Любомир Стефанов - политолог и преподавател по политически науки в НБУ, смята, че от политолозите се очаква да произведат инструменти, които да доведат до преодоляването на тези проблеми. Политиците, които водят дебата, не предлагат подобно нещо, категоричен е Стефанов.




Коментираме данните от специалните социологични проучвания на Алфа рисърч по темата на предаването. В съответни графики виждате отговорите на въпросите, зададени от социолозите, и промяната в нагласите на зрителите по време на предаването.

Гледайте "Референдум" всеки вторник от 21:00 часа по БНТ!

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Последни броеве

Кой е успешният модел на партньорство между малкия и среден бизнес и държавата? 21:00, 18.05.2021 Как изглежда политическата сцена на финала на 45-тия парламент? Журналистическа дисекция на политическата ситуация 21:00, 11.05.2021 Нови правила за изборите и фейсбук политика 21:00, 27.04.2021 Ще има ли нов кабинет? 21:00, 20.04.2021 Как се намира изход в сложна политическа ситуация - в студиото личности, взимали решения в ключови моменти за страната 21:00, 13.04.2021 Какво показаха резултатите от вота и каква перспектива задават пред бъдещото управление на страната? 21:00, 06.04.2021 Ситуацията с коронавируса, помощта за бизнеса в кризата, социалните мерки на партиите 21:47, 30.03.2021 Предизборни обещания по време на локдаун, идеи и решения за промяна 21:00, 23.03.2021 Предизборна дискусия с представители на политическите сили в 44-то НС в състезание за следващия парламент 21:00, 16.03.2021
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад