По странна игра на съдбата, един музеен работник от крайграничния с Македония български град Кюстендил вижда на местните гробища работник, който изработва паметни плочи на гробовете, да поставя за фенери стъкла с някакви фигурки върху тях. Оказва се, че това са стъклени плаки от фотоапарат със снимки на въоръжени чети и на личности от националноосвободителната борба на българите от Македония в края на 19 и началото на 20 век. Това е времето, когато Кюстендил е последният, но много важен пункт за прехвърляне на организираните в България чети, изпращани през границата в помощ на българите в тяхната битка против османските власти. Била утвърдена практиката всички чети, облечени подходящо и въоръжени съответно, да позират пред местен фотограф преди да тръгнат към Македония, но и да повторят сеанса след връщането си. Просто да се види кой е оцелял в сраженията и кой вече не е между живите.
Разказът тръгва по следите на тези стъклени плаки, всяка от които носи със себе си богата историческа информация. Проследява и отношението на ръководителите на Движението към фотографските сеанси – от скромността и предпазливостта на Гоце Делчев, най-крупната фигура на борбата на българите за свобода, до войводата Апостол Петков Ениджевардарски, когото обективът „обича“, а и самият той се подава на суетата да бъда сниман и портретът му, по думите на американския журналист Сониксен, „да виси на стената на всички кръчми в София“. Филмът завършва с кадри от новопостроения Музей на революционната борба в Скопие, където восъчните фигури на всички революционери се представят невярно като македонци, като се отрича тяхната българска идентичност. Стъклените плаки от Кюстендил обаче доказват обратното.
Автор Коста Филипов
Оператор Любомир Станоев
Режисьор Олег Ковачев
Редактор Весела Смилец
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News