В кадър: Варенето на ракия е свещенодействие

Българинът не вари ракия. Той свещенодейства. Вероятно на подсъзнателно ниво долавя каква е символиката, която прорязва целия му живот. Десетки народопсихолози са се занимавали в различни периоди с този феномен. И са стигнали до убеждението, че ракията е формирала черти, които са останали незаличени през вековете. И това няма нищо общо с пиянството.

Варенето или печенето на ракия, както го наричат в различни части на Балканския полуостров, се приема като акт на Сътворението. Мъжът и жената се сливат в едно, така както става с огъня и водата. Две стихии, припознати още от древните като съграждащи магия.

Два от най-големите български манастири – Бачковкият и Троянският, се занимават от векове с производство на ракия. Традицията не е прекъсвала дори за миг. Игумените изповядват една национално отговорна позиция.

Ракията е задължителен елемент в почти всички обичаи, обреди и празници на Балканите. Етнографи и обикновени хора, които просто долавят символиката, са убедени, че тя културен продукт, който следва плътно целия живот на човека.

При всичките сходства в традициите и възприятията, Балканите са в шумен спор за принадлежността на ракията. Няма страна, която да не претендира, че тя е измислила този продукт. И дори мезето за него.

Изследователят на българската душевност Иван Хаджийски е направил едно разкритие, което не признава граници. В основния си труд той пише, че пиещият ракия доставя удоволствие на душата си. А този, който не пие, дълбоко я оскърбява. И това няма нищо общо с алкохолизма.

Чия е ракията? Каква е културата на пиене и къде минава тънката граница на мярката при българи и сърби? Ще разберете тази вечер от филма „Битката за народния еликисир” – 22.30 часа, „В кадър”.