Възкресителят на градове – архитектът Ян Геел

Той не е просто архитект и урбанист. Датчанинът Ян Геел променя градове, като ги очовечава.

Да промениш един град – това не значи ли да си поиграеш на Бог?

Ян Геел: Не. Когато се ожених, бяхме аз, млад архитект и жена ми, млада психоложка. Тя все ме питаше: "Защо Вие, архитектите, не се интересувате от хората?" Така с жена ми осъзнахме, че между архитектурата, градското планиране и социалните науки зее огромна пропаст. И решихме да работим за това да я запълним. Да разберем повече как формата на дадена сграда се влияе на живота ни. Първо ние създаваме градовете. После обаче те създават нас.

Значи не си играете на Бог, а на човек.

Ян Геел: Е, с това мога да се съглася. Как работех: цели дни, месеци седях по улиците, площадите, парковете. Записвах си какво правят и къде се събират хората. Къде им харесва – и къде не, и защо. Така разбрах, че върху комфорта на гражданите изключително влияят редица фактори. Това по онова време не се говореше. Започнахме да описваме наблюденията си - и така вече 50 години. Помолиха мe да опиша в книга всичко за този по-човешки подход към градското планиране, преди да съм го забравил. И ето, за моя радост, книгата беше издадена на около тридесет езика по целия свят.

Геел променил родния Копенхаген. С години дискутирали, в университета изучили неговия метод. И днес в датската столица 45% отиват на работа с велосипеди. По света последвали примера, например колумбийската столица Богота. Да си купиш велосипед или да направиш велоалея не струва много, казва архитектът.

Ян Геел: Първо трябва първо да променим начина си на мислене, а после ще променим и градовете.

Човекът и автомобилът: кой побеждава в града?

Ян Геел: Не участвам в този конфликт. Не съм против автомобилите, аз съм за хората. Не бива да изграждаме градовете така, че да бъдат щастливи нашите коли. Напротив, ние трябва да сме щастливи. Технологията на автомобила е измислена преди 115 години в Детройт. За Дивия Запад била доста ефективна. Но не и за градовете. Идете в Мексико сити, поседете в задръстване по пет часа на ден и се запитайте: ‘Дали това наистина е ефективна мобилност и разумна стратегия за 21-ви век?’. Отговорът е, не. Предричам, че в следващите 10, до 20 години идват нови технологии в мобилността и транспорта. Някои от тях ще бъдат доста по-човешки: повече ще ходим, ще караме велосипеди и че ще използваме градския транспорт повече от днес. Защото това е ефективното за големите градове. През 2009-а използването на автомобили достигна връх и започна да спада. Добра новина!

Но възможно ли е и хората да изчезнат от градовете, заедно с колите? Да останат вкъщи с компютрите и да правят само виртуални разходки до центъра?

Ян Геел: За затвори ли говорите?

Не, за компютри!

Ян Геел: Човекът е социално същество. Все говорим дали киберпространството може да замести публичното. Ами не може! Представете си да Ви пратят в Сахара, с компютър и интернет връзка. Колко време ще издържите, без да се видите с някого? Плюс това публичната среда се използва все повече, защото животът е по-дълъг, свободното време - също.

Но, може ли да имаме красив градски площад без хора?

Ян Геел: Разбира се. Но няма да е публичен. Архитектите винаги са проектирали красиви паметници, около които не са си представяли много хора. Може би на пръв поглед е красиво, но животът е да срещаш своите съграждани и да градиш съвместна култура с тях.

А какво става когато хората са прекалено много? Вижте центъра на Флоренция и Рим. Дали площад, пълен с туристи, е публична среда?

Ян Геел: Знаете ли какъв е проблемът на такива площади? Прекалено малко са. Трябват ни повече Флоренции, Венеции; повече места, където си заслужава да отидеш. Може би София ще стане едно от тях!

Можете ли да направите психоанализа на даден град?

Ян Геел: Не бих го нарекъл психоанализа, а ‘лекарски преглед’. Аз съм като доктор, който идва в даден град, както сега в София. Преглеждаме пациента, изслушваме оплакванията и правим диагноза. После изписваме рецепта с лекарства. Като добър доктор, не забравям да намина след 2 години, за да видя дали лечението е помогнало... Изключително съм заинтересован от поканата на София и нейния главен архитект за съвместна работа. Ще се радвам да приложим нашите лекове и тук. Нямам търпение да започна!

Вярвате ли в „духа на мястото”? Че градовете имат свой дух?

Ян Геел: Вярвам! Вижте големите хотелски вериги. Там въобще не можете да кажете къде се намирате. Или големите търговски центрове, моловете! Не можете да кажете дали сте в Сингапур, Гьотеборг, Америка или Япония… Изключение правят моловете, където всички са по къси панталони - тогава сте в Австралия! Тези магазини са бездушни места. А всеки град е изваян от историята, от хората и народите, които са минали по неговите улици. Да, градовете имат душа.

Той преподава от 40 години. Има безброй проекти, лекции, успехи. Но най-щастлив го правят неговите книги.

Ян Геел: Ако искате да разпространите нов начин на мислене, то най-успешно е с книга. Книгите са паметник, по-голям и от Таймс Скуеър в Ню Йорк.

Говорите за паметници. Трябва ли градът да бъде обременен от предишната си история? Или трябва да прави история на момента, за бъдещето?

Ян Геел: Човек има минало и предци. Всеки град трябва да се гордее с тях. Сред най-лошите примери са онези градове, които не зачитат своето минало, или са изградени набързо от нищото. Например, бразилската столица, едноименната Бразилия, построена от нищото за административен център. Също казахстанската Астана, австралийската Канбера. Те си приличат по големия размер, но нямат дух. Построени са да впечатляват, а не да правят гражданите си щастливи. Исторически град като Вашата София е в много по-интересна изходна позиция. Тук различните исторически пластове са видими.

Свети Августин използва метафората за Божия град. Кой е идеалният град?

Ян Геел: Хванахте ми!

Нямах такова намерение.

Ян Геел: Ами за мен... комбинация между Копенхаген и Венеция. Но аз съм щастлив да бъда гражданин на Копенхаген. Там се запознах със съпругата ми, там се оженихме през 60-те – и вече 54 години сме женени. И имам чувството, че всяка сутрин, когато се събудя, Копенхаген изглежда една идея по-добре от вчера. Това е прекрасно чувство; то вдъхновява. Дава ти надежда за децата и внуците: че градът ще изглежда още по-добре, докато времето отлита.