"Великите забравени" - проект на Татяна Дончева

Татяна Дончева е инициатор на проект „Великите забравени“. Стартът му е с поредица за българкия диригент Месру Мехмедов.

"Натъкнах на обстоятелство, което ми попадна на задните страници на ежедневник. На 4 февруари са се навършили 80 години от рожданието на един велик, забравен българин. Той се казва Месру Мехмедов – единственият българин, печелил един от най-големите диригентски конкурси „Димитри Метропулос“ в САЩ през 1969 г. Мехмедов е единственият българин, дирижирал Нюйоркската филхармония и Вашингтонския национален симфоничен оркестър. Това е “еверестът“ на музиката", казва Дончева.

Според нея, „вероятно ние много сме се объркали в този преход, щом сме способни да забравим такъв човек“. Десетки музиканти, които тя е попитала, не знаели нищо за това име. Само на някои високо информирани хора името било познато, но не знаели какво точно то им говори.

Този човек има любопитна биография. Роден е в Търново, израснал в Дряново в напълно извън музикално семейство. Баща му бил фризьор и бръснар. На 8 години започва да свири на акордеон. Открива го големият български диригент Саша Попов на национален фестивал, когато Месру дирижира хора на Дряновската гимназия. Вижда в него огромен потенциал и издейства Месру да замине за Ленинград, където той завършва световно известната Ленинградска консерватория. Учителите му са едни от диригентските светила на миналия век.

Дончева разказа, че Месру е работил известно време в Пловдивската филхармония, но бил уволнен по неизвестни причини. Николай Гяуров обаче, който е работил с него, знаел за какъв потенциал става дума. Гяуров и издейства от брат си, Костадин Гяуров, по онова време първи секретар на БКП в Пловдив, да издадат на Месру паспорт, за да замине за Щатите и да гарантира за него. Месру заминава и там печели една от първите награди на конкурса „Метропулос“ където журито е председателствано от Бърнстейн. Освен това българинът печели и изключителна, специална награда – да бъде асистент на Бърнстейн в Нюйорксаката филхармония. Той прекарва там 2 години.

Дончева обяснява че в интернет, в архива на Нюйоркската филхармония могат да се видят документи, които говорят, че Месру е работил с най-големите имена на филхармонията като Сейджи Одзава.

Месру Мехмедов загинал през 1971 година при самолетната катастрофа на цюрихското летище със самолета на БГА „Балкан“. Има малка експозиция в дряновското читалище, има хора, които все още го помнят, хора, които са живи, които той е дирижирал в Пловдив. От дискографията няма нищо, в БНТ няма нищо, наследството на „Балкантон“ е разграбено. В интернет може да се види само един диск на Пловдивската филхармония с 6 симфонични увертюри, които той дирижира, който се купува през Amazon.

Идеята на Дончева е да се даде сигнал, преди всичко, на хората, които са го познавали, работили са с него, които имат нещо, за да може всичко това да се събере на хартиен или на дигитален носител. Защото тези хора не са много и те са на възраст между 70 и 80 години. Да се събере, каквото има от записите. Дончева се надява, че в Националното радио и в Пловдивското радио разполагат със записи, или в кинематографията. Записите в Америка ще бъдат твърде интересни. Малко преди смъртта си той е имал 2 концерта с Гилелс с Вашингтонския национален симфоничен оркестър. Това са неща, които могат да станат световни записи.

По думите на Дончева ние сме длъжни да отдадем необходимото уважение на този велик българин, както и на онова, което наричаме „национална памет“. Тя инициира цяла поредица и се надява, че много българи ще откликнат на този отворен проект.