Висоцки. Благодаря, че съм жив.

Пет дни от живота на Висоцки  на турне в Узбекистан - една година преди смъртта на барда.  КГБ плете заговор срещу народния любимец. Самият идол балансира на границата между живота и смъртта. На концерт Висоцки припада и преживява клинична смърт. Провидение или неведомо е случилото се тогава и после.

Шест часа грим ежедневно за  пет дни от живота на Висоцки!

Любопитството към филма почти се изравнява с интереса към живота на неговия герой.

Рекламната кампания залага на тайна, която би могла да се превърне в препятствие: изпълнителят на главната роля е скрит. Скритият актьор е Сергей Безруков под сложен грим, който отнема 6 часа дневно. За пластичното изпълнение са използвани около 500 фотографии на Висоцки.

Проектът е замислен като четирисериeн телевизионен филм на Александър Мита с участието на сина на Владимир Семьонович - Никита Висоцки, който отказва ролята. Следващият режисьор и сценарист е Игор Волошин със заглавие на проекта - "Черен човек". Поради недоволство на продуцентите от развиване на темата с наркотиците или доброволно, но Волошин изоставя филма.

Накрая режисьорът Пьотр Буслов довършва идеята по сценарий на Никита Висоцки в "Благодаря, че съм жив".

Точно копие на автомобила "Мерцедес" е възпроизведено по архивни материали до последния детайл. През 70-те години на ХХ век в Москва е имало само трима собственици на марката - Висоцки, Леонид Брежнев и Анатоли Карпов.

Бюджетът е 12 млн. долара.

Филмът очаквано разделя зрителите - на възторжени и възмутени.

Сензацията превзема идеята.

Драма.

Русия, 2011г., 128 мин.

Режисьор Пьотр Буслов

В ролите: Сергей Безруков, Андрей Смоляков, Андрей Панин, Оксана Акиншина, Владимир Меншов, Иван Ургант, Владимир Илин, Дмитрий Астрахан, Сергей Шакуров и др.

Награда "Златен орел" за най-добра поддържаща роля на Андрей Смоляков и номинации за филм, сценарий и поддържаща роля на Дмитри Астрахан от Националната академия по киноизкуство в Москва, Русия/2013/;

Награди "Ника" за звук и дебют на Дмитри Астрахан и номинации за звук, женска роля на Оксана Акиншина, поддържаща роля на Андрей Панин и костюми от Националните филмови награди на Русия в Москва /2012/;

Награда "Жорж" /в чест на Жорж Мелиес/ за най-добра драма от Руските награди на непрофесионалистите в киното - блогъри и зрители/2012/

Годината е 1979. Москва се подготвя за Олимпийските игри през 1980г. Висоцки е на върха на славата си. Той вече е женен за Марина Влади и се готви да замине за Париж. Мениджърът му го склонява да направят концерт в Узбекистан, в Бухара. В това време КБГ работи, за да намери нещо, което да го постави в тяхна власт. Един полковник вербува Леонид - местният организатор на концерти, за да ги хване на местопрестъплението при горенето на билетите за концертите, които са в повече и не се отчитат, а организаторите си прибират парите. Същевременно здравето на Висоцки се влошава.  Той е на морфинови инжекции. Групата заминава за Ташкент, Висоцки получава пристъп. Сестра му Татяна е повикана да донесе медикаменти от Москва. Полковникът от КГБ я задържа и прибира паспорта й, като я принуждава да напише самопризнание за лекарствата.  КГБ смята да използва Татяна като иструмент за натиск върху Висоцки. Той изпада в клинична смърт, но е спасен с инжекция адреналин. Полковникът се отказва от плана с изнудването, защото Висоцки не се поддава. Всички се връщат в Москва...