Смъртта и насилието над децата. Имаме ли нужда от разговор за ценностите? Как писателят Владимир Зарев, автор на семейни саги, вижда доброто и злото в живота ни.

Според Зарев в последните 25 години на преход не сме живели в демокрация, а в една анархия. Две беди сполетяха българския народ през годините на прехода, смята Владимир Зарев. Ограбен беше трудът на няколко поколения българи. Втората, и по-страшна беда беше, че вместо да се подобри моралността, справедливостта, както очаквахме, се задълбочи кризата в моралността. А тя се превърна в норма - не изключение, а правило - джунгла. Писателят е на мнение, че това е развратило хората и им е отнело последните опорни точки в ценностната система. Зарев даде примери с постъпки на публични личности, участници в събитията от последните години в страната: банкери, политици.

А защо това се стоварва тази аморалност върху децата? Зарев даде едно "странно", по думите му, свое обяснение. "Всичко, което прави човек в своя живот, е по някакъв начин да властва над нещо, над някого, над група хора... Властта е изключително важно нещо. Доброто е власт, но и злото е власт. Красотата е власт, форма на власт. Знанието е форма на власт, дори страданието е форма на власт", убеден е писателят.

Шофьорите, които убиват пешеходци по пътищата, той нарича хора, които не успяват да опитомят копнежа си по власт и го превръщат в най-първосигналното, елементарното, най-първичното - в власт на насилието. Пренасят своя недоимък на възможности върху случайните хора на пътя.

Според писателя насилието над децата се извършва от маргинали, които не могат да се справят с живота си и компенсират това като се нахвърлят върху децата си, защото детето е беззащитно и то не може да отвърне.

Важно е да опитомим злото в себе си и да разгърнем доброто. А лекарството за българската душа е справедливостта, убеден е Зарев.