Йонас Люшер: За Европа трябва да се борим всеки Божи ден

"Панорама": Господин Люшер, ще залезе ли Европа във варварство?

Йонас Люшер: Надявам се да не залезе. Но усещам, че варварството се шири. Под формата на показно, надменно мъжкарство в политиката – грубо и брутално. То настъпва повсеместно.

"Пролетта на варварите", дебютният му роман, разтърси читателите през 2013. Криза заварва английски юпита на сватба в Тунис. И става страшно: кредитните карти изчезват, заедно с всички задръжки. Богаташчетата се превръщат във варвари, преди да открият себе си.

Йонас Люшер: Когато четете книгите ми, може да ме помислите за заклет песимист.

"Панорама": Има си хас.

Йонас Люшер: Но у мен е останал и оптимизъм. Иначе нямаше как да пиша романи. Всеки писател храни чувството, че все някак животът ще продължи. И че има смисъл. Ето, светът е напреднал значително за 150 години. Гарантирани права за жените и малцинствата, социална държава. Но се боя, че над постигнатото е надвиснала сериозна заплаха.

Арабската пролет го сварила насред писането и веднага влязла в книгата. А Брекзит го стреснал. Сякаш дошъл направо от неговия роман.

Йонас Люшер: Но като социалдемократ винаги трябва да се бориш. Нещата могат да бъдат и по-добри. Вярвам в това.

"Панорама": А сегашната социалдемокрация изход ли е? Тя май се превърна от работническо движение в клуб на интелектуалци.

Йонас Люшер: Даже и това не е. Не виждам чак такъв интелект, даже хич го няма. Социалдемокрацията изпадна в дълбока криза. Отчасти по своя вина, а и много неща се промениха коренно. Работническата класа със синдикатите вече не е така видима. Но социалдемокрацията може да бъде партията на днешния ден, ако най-сетне преоткрие себе си. Защото днес имаме нова индустриална революция. Напълно хаотичен цифров пазар на труда, нов тип монополи, нещо като необуздан дигитален манчестърски капитализъм. И именно сега социалдемокрацията е призвана да въведе отново ред в нещата. Като в миналото. Само че този път трябва да стане по друг начин.

"Панорама": Вие все критикувате националистите. А днес те стоят зад работника и говорят това, което иска той. Като едно време левицата.

Йонас Люшер: Това винаги е било тактика на десния популизъм. Елементарна е! Да насърчиш хората да дадат воля на чувствата си. А ако се върнем към зората на социалдемокрацията, тя е просвещавала работниците. Да развият увереност в собствените си сили, с нови знания. Това обаче вече е забравено.

Люшер не само говори, а действа. С приятел философ обяви масова демонстрация в защита на Европа за 13 октомври миналата година.

БНТ: И каква се оказа реалността?

Йонас Люшер: : Да-а-а, реалността! От една страна отрезвяваща. Разбра се колко трудно е да изведеш на улицата хората в името на Европа и против национализма.

"Панорама": Очаквахте да се включат милиони.

Йонас Люшер: Да кажем, че искахме да дадем силен знак. По този пункт се провалихме. От друга страна обаче в 54 града в Европа се проведоха демонстрации. И то главно в държавите, където положението с десния популизъм е драматично – в Полша, Италия, Австрия. В Полша се проведоха 10 демонстрации, в Италия – две. В държавите, в които се шири нищета, също имаше. А другаде изобщо нямаше никакъв отзвук. В България например.

"Панорама": Ами да. Какво чувства писателят, когато се сблъска с реалността?

Йонас Люшер: Става по-скромен. Политическата активност е много трънлив път. Дни наред говориш по телефона, пращаш имейли, убеждаваш, ставаш досадник. Но някой трябва да го върши. Политиката си е доста тежък труд.

"Панорама": Защо хората не възприемат Европа като свое благо?

Йонас Люшер: Защото свикнаха прекалено много с нея.

"Панорама": Мислите ли?

Йонас Люшер: Да. Хората вече изобщо не осъзнават колко много са обвързани в ЕС. Даже яд ме хваща. Европа вече не е само идея, а факт. Факт, в който живеем. Не ни е струвал нищо. А сме получили свободата да пътуваме, да следваме в чужбина и да си живеем добре.

"Панорама": Значи обичаме Европа, защото сега я губим.

Йонас Люшер: Да, разбира се.

"Панорама": И ще я загубим ли?

Йонас Люшер: Още не е настъпил моментът. За Европа трябва да се борим всеки Божи ден.

Люшер е швейцарец. Героят в "Пролетта на варварите" – също. За разлика от писателя, той наблюдава, без да се замесва, по швейцарски.

"Панорама": Това също ли е позиция?

Йонас Люшер: Да, но евтина. Швейцарците също имат полза от ЕС и от връзката със света. Но в Швейцария мислим глобално, само когато става дума да се печелят пари. Иначе очакваме да ни оставят на спокойствие. Това просто не е възможно.

"Панорама": А пък ние, в България, все искаме да бъдем "Швейцария на Балканите". Може ли Швейцария да бъде идеал?

Йонас Люшер: Да. Имаме дълга традиция как се живее като смесена нация, с много езици и култури. С чудесната пряка демокрация. Е, и тя не работи без проблеми, но бих я защитил винаги. Колкото и да съм критичен, швейцарската система има какво да предложи. Особено на по-малки страни като България.

"Панорама": Пишете много за алчността.

Йонас Люшер: Да.

"Панорама": Разбрахте ли откъде толкова алчност днес?

Йонас Люшер: Алчността е дълбоко вкоренена у нас. Но притежанието ни радва за кратко. Именно това е лошото – за кратко! После ни се дощява нещо повече.

"Панорама": Така е, тя е вечна. Но днес достъпът до алчността не стана ли твърде лесен?

Йонас Люшер: Да! Живеем в изумително материалистичен свят. Но сякаш има известна промяна. Преди десетина години една немска верига за електроника сложи реклама "Да си ненаситен е шик". Свърши работа. Хората си казаха "Ами така си е!" Но днес едва ли биха избрали тази реклама. Май климатичните промени полека-лека дискредитират идеята за непрестанен растеж.

"Панорама": Трябва ли да се мине през варварство, за да дойде пролетта?

Йонас Люшер: Не, не мисля. Защото варварството означава гибел на много хора. Да, мнозина искат всичко да бъде сринато из основи. Затова в Бразилия избраха Болсонару. Затова беше избран и Тръмп. И Салвини. Тези хора рушат. Искат да рухне всичко и после да почне нов градеж.

"Панорама": Но в книгата Ви е тъкмо така.

Йонас Люшер: Да. Но това би довело до невъобразими жестокости. Трябва много да внимаваме какво си пожелаваме. В революциите хората губят главите си.