За честта на журналистиката - радиолегендата Гита Минкова

Ще я познаете по гласа. Има мелодията на квартета“ До-ре –ми –фа“. И огън с малко пипер от журналистиката.

Приятно е да говориш с някого така любознателен към света. Годините само са разкрасили тази страст. И днес е готова да хукне към границата за да направи истински репортаж. Ядосана е на мързеливата журналистика.

Гита Минкова - журналист: „Изпускат новини! Пиша аз във Фейсбук когато знам нещо, защото нямам търпение! Например знам, че на границата с Македония става това и това, започват да строят ограда. Четири дни мълчание и на четвъртия ден една журналистка, водеща, не от радиото, а от телевизиите казва: „Новината на деня е, че Македония строи ограда!?!“ Това е някакъв вътрешен упадък. Загубила се е страстта да бъдеш новинар!“.

Това е тя. Гита Минкова. Познат глас на радиото от славните времена на „Хоризонт“. Преди повече от 20 години 7 журналисти от медията са уволнени защото започват протест срещу настъпващата цензура. Напуска в знак на солидарност с колегите си.

Гита Минкова: „То не е кураж, то е чувство на достойнство излизането ми тогава от радиото“. Защото срещу Коледа по времето на Виденов уволниха седем журналисти, водещи от всички екипи и така обезглавиха Хоризонт.“

Тогава цяло поколение талантливи журналисти си тръгва. Общата им сила се загубва в различни посоки. Както по-късно се случва с много други. В други медии. Гита обаче се чувства журналист дори когато няма трибуна. Когато е наясно, че подчинените са станали по-силни от свободните.

Гита Минкова: „Това е вътре в мен, то не е нещо, което култивирам или пазя. Аз не мисля за това. Мене ме вълнува, все още ме вълнува, журналистиката, културата, народопсихологията, все още сравнявам, все още се вбесявам. Докато мога!

През годините тя работи за вестник „Демокрация“, като кореспондент на радиото в Будапеща, Скопие, Загреб. Следвайки дипломатическия път на съпруга си унгарец. Така опознала още един народ. Обикнала унгарската гордост.

Преди четири месеца се превърнала в неволен очевидец на мигрантската вълна, заляла унгарската граница. Тогава нейната толерантност се стъписала.

Гита Минкова: Трябва ли да свалим маските на политическата коректност защото Европа сега изглежда приспана от нея? Това, че аз съм свързана с Унгария и бях преди четири месеца при най-тежката първа вълна на мигрантите ме накара да осмисля твърде много неща. Представи си, ние вървим по пътищата със съпруга ми с колата, нас ни проверяват, даже дипломатически номер, минаваме Шенген, всякакви документи и проверки текат, а един километър след това виждаме бягащи бежанци, които не могат да бъдат спрени. Те на тълпи минават по жп-линиите, прескачат по магистралите и не могат да бъдат спрени. Ама защо?!...

Гита Минкова: „Беше много подтискащо да гледаш как се клати на затворена граница Шенген, как блъскат оградата, как вземат гранитни блокове и ги хвърлят по граничарите. Това ме разклати много психически заради въпроса: Какви бежанци са тези? Те какво искат? Те смятат, че имат някакво право да разрушат границите. Това е битка на националното с глобалното, но вместо да бъдат обединени те започват да губят смисъл. И едното и другото. Защото за напиращите те изобщо нямат смисъл, нали?! Те си търсят своя рай или търсят нещо друго, някакво отмъщение. Как ще ги разграничиш?!...“

Къде е границата между толерантността и здравият разум?

„Трябва според мен да се осмисли свободата. Ние не сме си осмислили свободата. И тя губи в момента стойността си. Това понятие губи стойност защото не можем да се ориентираме добре. От една страна либерализмът настоява на своето - свобода, свобода и пак свобода! От друга страна свободата е отговорност. Отговорност на мига. Този крехък баланс трябва именно водачите да посочат. Само че изпреварвайки събитията. Това е именно безизходицата, това тревожи.

Гита мисли, че имаме нужда от хора, които да решават категорично. Защото е дошло утре и Европа е друга. Светът е друг. Видяла е добрите и лоши черти на различни народи и сега по-ясно вижда нашите.

Гита Минкова: „Аз се ядосвам на черногледството. Много ме ядосва! Ядосват ме всички, които ринат в най-лошото. И снимки показват апокалиптични и говорят ние не сме народ и така нататък. Ами покажете другото. Народът това сме ние!“

Има толкова много за разказване. Как иначе щом е част от дамски квартет още отпреди Щурците, а сега си пише с приятели във Фейсбук. Описала е миналото в книга, но и харесва да гледа какво ще дойде утре.

Гита Минкова: „Не си давам за нищо на света децата, съпруга и близките си. Енергията не си давам напразно. За нищо на света. Бих искала да я имам, не толкова да я изказвам по телевизията както сега, а да живее в мен за да гледам какво ще стане най-малко. Много ме вълнува това, непременно искам да го кажа, вчера докато си мислех, че ще застана пред камерата. Че ние сме като в Средновековието, а сме 21 век. При нас отново са калашниците срещу почти звездни самолети, нали!? Ние все още не можем да усъвършенстваме разума си. Да сменим приоритетите. Да си сменим разума. Докато си отмъщаваме взаимно сега да научаваме, че след няколко години, може би в това десетилетие ще присаждаме глава. Разумна човешка глава. Трябва да опитаме да оставим разума в нас, да го култивираме за да променим приоритетите на света. Ето виж, глобалната среща за климата в Париж, каква жажда за живот е това, а от другата страна – война в 21 век...

Гита е журналист. Затова има повече въпроси отколкото отговори. Има любопитство към живота. Със сигурност няма да изпусне новините.