За донорството и нищетата, принудила българи да продават органите си

Надежда за живот. За проблема с донорството и как да се подобри

лечението на трансплантираните в България.

Черната търговия на органи в интернет не е новост. Обяви за продажба на собствени органи в изблик на отчаяние пишат не малко хора. В края на миналата седмица отново се появи такава оферта, която разбуни духовете. "Продавам цялото си тяло... Парите са нужни на семейството ми... Цена 1 250 000 евро."

В следващите минути ще ви разкажем за тази търговия на органи.

Гости в студиото Иван Димитров от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели и председател на Български пациентски форум и д-р Мариана Симеонова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по трансплантации.

Според Иван Димитров има противодействие на черната търговия с човешки органи в интернет и това е "държавата да направи така, че да няма толкова бедни хора". Тези обяви са толкова повече, колкото по-бедна е държавата и това важи за целия свят. По негово мнение, тези обяви не са написани просто, за да създават суматоха. Те са реални. Много хора от години са се обаждали в асоциацията, за да предлагат органите си срещу пари. От асоциацията са им отговаряли, че това е престъпление по нашето законодателство, по европейското законодателство и не могат да си предлагат органите.

Отговорът на предлагащите органите си обаче винаги бил един и същ: бедността ме докара дотук. "Еддинственото нещо, което може да се направи, е държавата да започне да се грижи за гражданите си и да не ги оставя да живеят в такава мизерия, в каквато живеят в момента", убеден е Димитров.

Според доктор Мариана Симеонова в България няма и не може да има търговия с органи. На тези обяви трябва да се обръща внимание дори да не са реални. Дори да са само вик за помощ, и държавата и обществото трябва да се обърнат към тези хора, защото наистина има хора, които са в безизходица, смята д-р Симеонова.

В България не може да има търговия с органи, защото всичко е много добре организирано, както във всяка една нормална държава. С всичките проблеми, които имаме в нашето общество, това не е един от тях, убедена е Мариана Симеонова. Можем да говорим за търговия на хора за органи, което е извън границите на страната ни.

Ако човек трябва да бъде трансплонтиран и по някакъв начин вземе участие в такава сделка, т.е. той е от другата страна, на купувача, може ли тази сделка да остане скрита от агенцията по трансплонтации?

Отговорът на д-р Симеонова е ДА, ако не е на територията на България, и категорично НЕ - на територията на старната. Трансплантацията се извършва само на човек, включен в листата на чакащите трансплантация, след като е минал през лекари, които са преценили, че той има нужда от това. Второ - когато има донор. Ако е жив донор, по закон само роднини до втори братовчед имат право и това се доказва.

Много важно е да се знае, че само роднини до втора съребрена линия, т.е. до втори братовчеди, могат да бъдат живи донори, подчерта и Иван Димитров.

Контролът над тази дейност извън страната е работа на други служби. Д-р Симеонова каза, че е имала три срещи, на които тя е обърнала внимание. По думите й агенцията не разполага с реални сигнали за сделки в чужбина. "Дори да е анонимен, аз ще сигнализирам. Нямаме нищо написано от някого, а в същото време се говори, че може би има хора, които излизат извън границите на България и влизат в такива схеми", каза тя.

"Имахме разгговор и за регистрацията на хора, кото се трансплантират в чужбина, да бъдат длъжни да предоставят определени документи", допълни д-р Симеонова. Относно мерките срещу международната търговия с орагни, тя говори за среща по този пробелм в Хага.