За промените в пенсионното осигуряване

37 години Господин Янков от Шумен изминава един и същи път, влиза през една и съща врата и поздравява колегите си всяка сутрин с добро утро. Така започва работният му ден първоначално като технически ръководител на пътни обекти, а от доста година и като охрана на труда в една от най-големите пътностроителни фирми в страната. Предстои му да се пенсионира на 5 май догодина.

Господин Янков: "Аз искам да се пенсионирам, първо поради лошата система, защото не я знам какво ще ми предложи. Те могат да ми говорят 1 януари едно, след 5 месеца може да ми предложат съвсем друго и изведнъж аз докато се чудя какво ще направя, те могат да ми кажат няма да стане твойта от днеска за утре. Виждате как става. Днеска ти казват на 63, утре ще бъде на 64. Когато дойде денят, ще му мисля какво ще правя? Защото той може да настъпи? Може и така да стане."

След толкова години работа той се чувства изморен, недостатъчно продуктивен и смята, че много хора след 60 години се чувстват като него.

Господин Янков: "Хората трудно могат да издържат над 63 години повече да работят. Това за мене някой трябва много сериозно да седне и да го обмисли и трябва да се съберат данни от най-различни институции... В противен случай, ако нещата се централизират, се вземат от едно правителство, от определена организация, нещата просто не могат да се получат. Винаги ще има брожение. Това значи, че оттук – нататък хората ще бъдат повече недоволни, отколкото доволни."

Каква пенсионна система ще има в България засяга всеки човек, затова трябва да има предвидимост и дългосрочна перспектива, а не от днес за утре и на парче, размислява на глас Господин Янков.

Господин Янков: "Трябва да знаеш докога ти е пътят, който ще работиш и от кога можеш да излезеш в пенсия. Такава сигурност аз поне в продължение на десетина година не съм разбрал и нямам. Няколко пъти се променяха формулите, методите, начините, по които това ще стане. На всеки е известно, че по времето на Дянков беше с 4 месеца, минаха 1-2 години, смениха няколко правителства, дойдоха други сигнали на замразяване."

Като човек, който професионално се занимава с трудов травматизъм, е направил свои изчисления – колко дълго хората в пътностроителния бранш могат да работят пълноценно.

Господин Янков: "Честно да ви кажа след 60, казвам го директно, след 60 години човек губи смисъл да бъде много активен, по –активен, да търси инициативи в себе си, да бъде много по-полезен в работата си, просто умората запачва да надделява."

Много хора като него, за които следващата година е последна в трудовия път, искат от политиците като правят сметките за бюджета, първо да мислят, че зад всяка цифра и зад всяко тяхно решение стоят човешки съдби.