За психологическата цена на медалите

След случая със златното ни момиче Цветелина Стоянова в медиите днес се съобщава, че всичките ни грации ще бъдат подложени на преглед от психиатър. Репортерът Цвета Младенова ни среща с един от малкото психотерапевти, които са работили като спортни психолози у нас. Оказва се, че липсата на такива специалисти може да бъде предпоставка за задълбочаването на евентуални психически проблеми при спортистите. Повече по темата научаваме от срещата с Йордан Танковски.

Свръхочаквания, напрежение, постоянни физически усилия и стрес - когато обичайното ти състояние е на ръба на човешките възможности, да се сринеш е толкова реално, колкото да си изкълчиш крака. Като психолог Йордан Танковски познава обратната страна на медалите, както се казва от съблекалнята. Работил е в националния отбор по борба и във футбола.

Йордан Танковски - психолог: "Спортистите са чувствителни същества. Те са като другите хора. И тая чувствителност при някои хора, особено ако е свързана с някаква форма на депресивност и куп други фактори, много често пъти може да доведе до такива успешни или неуспешни опити за самоубийство. Големият проблем въобще в българския спорт е, че просто липсват психолози. Аз, когато бях психолог преди 8-9 години в Литекс, тогава бяхме само двама спортни психолози във футбола. В Левски беше проф. Янчева и аз - в Литекс."

В паметта му критичните ситуации, когато е викан по спешност, са останали досущ като спортни травми. Познава симптомите на кризата - спортистът рязко отказва да тренира точно преди състезание. Смята, че не е на висотата най-вече на собствените си очаквания и ще се провали. Популярното вече "прегаряне" се оказва най-свирепо при спортистите и особено при най-талантливите от тях.

Йордан Танковски - психолог: "Имаше едно момче - медалист, европейски и световен шампион. Направи криза. Тя се изразяваше в някаква агресия към другите и накрая и самоагресия към себе си... С футболист е имало, който добър футболист, проблем в семейството, детето болно - липса на достатъчно чувствителност от страна на някои хора от ръководството. И вече аз бях в една много сложна ситуация, че трябваше да водя преговори с ръководството и да ги убеждавам, че тоя човек има нужда от това да си почине, да бъде пуснат в отпуск."

Точно покрай футбола Йордан Танковски си дава сметка за голямата разлика между българските и чуждестранните отбори по отношение на спортната психология.

Йордан Танковски - психолог: "Литекс игра с Хамбургер 2008 или 2007-ма и аз тогава се запознах с колега и разбрах, че в Хамбургер те имат институт, имат трима психолози, имат фамилен терапевт, имат такъв, който им прави сработване извън терена и имат такъв, който се занимава с психолаборатория - прави тестове, непрекъснато проучва тяхната мотивация и проблемите, които имат."

В случая със златното момиче Цвети Стоянова, психологът не изключва зад трагедията да стоят лични мотиви. Но смята, че, по принцип, работата на психолога в отборите се подценява и съветите им не винаги се следват от

треньорите и ръководството.

Йордан Танковски - психолог: "Винаги има професинален и личен момент и тук не се знае кое е по-големият - личният или професионалният. Но със сигурност, когато един човек има проблем, той дава сигнали. За мене - била е подценена ситуацията. Ако там има един непрекъснато стоящ психолог, той ще улови тези моменти и ще може адекватно да предложи помощ - примерно това момиче да не остава само или който и да е спортист."

И докато Цвети се бори за живота си, наред с молитвите да се оправи, обществото ни също изживява шока на неоправданите очаквания. На предразсъдъците, че спортистите са железни - свръххора, чрез които изживяваме мечтите си. А в задкулисието на спортния блясък, шампионите ни винаги ще бъдат момчета и момичета на двайсет и една, макар и златни. Ще носят всички белези на ранната си възраст. И винаги от нас ще зависи, в устрема им към медалите, да създадем условия душите им да ги настигат.