За ролята на обществените медии и тяхната независимост - дискусия в "Денят започва с култура"

Убедено ли е обществото, че обществените медии са независими? Какво трябва да се направи, за да не остава съмнение, че държавата, която ги финансира чрез бюджета, може да ги контролира чрез властовия елит? За ролята на обществените медии и тяхната независимост в студиото на предаването "Денят започва с култура" говориха доц. Георги Лозанов - бивш председател на СЕМ, социологът и директор на агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова и журналистът от БНР и член на Асоциацията на европейските журналисти в Националното радио Ирина Недева. Темата коментираха задочно и журналистите Александър Андреев от "Дойче веле" и Ели Хауърд от ВВС.

Повод за дискусията дадоха напрегната размяна на реплики в общественото пространство и изказаните официални становища след изданието на "Денят започва с култура" от 30 юни и уволнението на един от участниците в разговора в студиото за гласуваните промени в Закона за културното наследство - художника Владимир Руменов. ( Вижте още: Министър Рашидов с право на отговор; Позиция на БНТ: Журналистите не трябва да се третират като зависими държавни служители  ; Медии срещу институции. Хронология на един конфликт)

Според доц. Лозанов в България подобни скандали оказват положителен ефект върху определени "сфери в мисленето и поведението, които иначе минават във всекидневието, остават скрити". Този скандал е важен с това, че подсказа нещо, което го има и в министъра на културата, а го има въобще в българската политическа класа - усещането, че те плащат на обществените медии и заради това те имат към тях ангажимент и трябва да проявяват лоялност, продължи медийният експерт. "Това нещо продължи през целия преход, не мърда и се оказва, че отново се възпроизвежда без никаква корекция", констатира той. Лозанов подчерта, че е абсолютно невярно, че политиците плащат на обществените медии: "Плаща обществото, като обществото плаща и на самите политици, и на частните медии." Сега, когато се вижда какви са очакванията на политиците за медиите, за него е все по-важно да се остави финансирането на обществените медии пряко в ръцете на обществото.

За Ирина Недева "ситуацията, която беше създадена с правото на отговор на министъра, е  много важен лакмус" и не е просто "неоснователна кавга", както я определи Вежди Рашидов по време на пресконференцията си. "На практика виждаме, че в правото му на отговор той се позовава на твърдение, че държавата е ясла, държавата, на чиято ясла е един журналист. Това наистина е разбиране, свързано, според мен, с далечното минало. Но има и нещо друго - отъждествяването на един министър с държавата", коментира Недева събитията от последните дни. Тя подчерта, че "правото на отговор не означава правото на натиск", а опит за такъв се вижда в писмото на министър Рашидов. Този опит не успя благодарение на професионалните, журналистически правила, закодирани в закона, което е огромната разлика до 1989 година и ситуацията днес, заяви журналистката от БНТ.

Така създаденият казус като една призма отразява множество обществени проблеми, които са лакмус за случващото се, каза Боряна Димитрова и добави, че от особено значение е обществото да е убедено в независимостта на обществените медии, защото иначе пред него стои огромна въпросителна. Изследвания на "Алфа рисърч", направени пред 2014-а и 2016 година, сочат съществен ръст в доверието към БНТ - от 44.7% на 58.9 на сто, но въпреки това и днес в определени прослойки съществува нагласата от 89-та година, че БНТ е държавната телевизия, продължи коментара си Димитрова. Според нея "разбирането, осъзнаването и доверието на хората, че става дума независима обществена телевизия" е много дълъг процес. "Никак не е лесно от държавното през една криза, която беше в годините 90-95-97-ма, към един лек ръст нагоре и съвсем не е малък този кредит на доверие... Казуси като този лесно го рушат, защото независимостта на медиите всеки ден се доказва", подчерта социологът.