За същността на празника

Предаване: Култура.БГ, 01.11.2014

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В Деня на будителите гости в студиото бяха писателят и журналист Владимир Левчев, издателят Манол Пейков, режисьорът и директор на МГТ "Зад канала" Бина Харалампиева, писателят и музиколог Леа Коен. С тях говорихме за същността и за усещането, което имаме на този ден.

Леа Коен каза, че на този ден честваме всички онези хора на духа, които са допринесли не само за събуждането, за реализацията на българския народ, но и на българският език. Според нея има един огромен пропуск, който се дължи на много причини, но още през 22-ра година, когато този празник е официализиран, има една единствена жена - Адриана Будевска. Дори тя не е в официалната листа на будителите и Коен попита къде в тази листа са Райна Княгина, баба Тонка, Екатерина Каравелова, къде са всички български писателки.

Харалампиева каза, че й харесва звученето на думата "будител", защото не звучи стандартно и не е успяла да се "изтърка". Тя звучи различно, каза режисьорът. Според нея най-страшното е, че ние нямаме достатъчно любопитни и интересни документални филми за всеки един от будителите, защото младите хора не са поели от някого, за да предадат на някого знанието за тях. Ние живеем в една такава ситуация, в която този ден ни кара да изреждаме будителите като на помен, смята Харалампиева.

Пейков смята, че твърде инерционно се мисли когато се говори за будителство и в умовете на децата тази дума е едно клише. В българската историография са най-видими онези, които горят силно и изгарят като факли, онези, които се борят за революция, каза той. Според него онова, което ни прави хора е бавната еволюция, онези малки пламъчета, които горят постоянно. В умовете на повечето деца будителите са някъде в далечното ни минало, каза Пейков. Той обясни, че будители има във всяка епоха.

Левчев говори за красотата на думата "будител". Той каза, че тя има санскритски корен и Буда е будния, пробудения. Пробуждането е заложено в самата дума не само в буквален смисъл, добави той. Ние са будим повече от 1000 години, смята писателят. Той сподели, че някой път си мисли, че нещата са като в тези моменти когато те будят за училище, обличат те, ти вървиш по улицата и пееш "Върви, народе възродени" и в един момент се усещаш, че сънуваш това. И ние уж се събуждаме, а се оказва, че това е сън, каза той.