За силния дух преди Олимпиадата в Бразилия

При изключително тежки условия се подготвят за Олимпиадата в Бразилия параолимпийците ни – Даниела Тодорова, Мустафа Юсеинов и Ружди Ружди. Тримата са европейски и световни шампиони за хора с увреждания и са донесли редица медали за страната ни. За тях в "Денят започва" разказват Десислава Петкова и Иван Янев.

Те тренират буквално на една гола поляна - зимата тъне в сняг, а лятото - в трева. Там няма нищо освен бетонна рампа направена от бащата и брата на Даниела Тодорова. Всички съоръжения за подготовката на параолимпийците ни също са сглобявани от тях. Но точно тази поляна ражда големите забравени от държавата шампиони. Нищо не ги спира - всяка тренировка е като за последно. Раните по гърба от тренировъчния стол, болките в ръцете, травмите не ги спират, защото те зная , че състезанията в техния живот са две - един път да победят себе си себе си, а после – конкурентите.

"Много труд, много лишения и най–вече трябва да се труди много здраво човек, иначе нищо даром няма", заявява Мустафа Юсеинов.

Всички са приятели - възхищават се на постиженията на другия. Подкрепят се много и пазят своята Даниела -лекоатлетка с уникална съдба. До 17-годишна възраст тренира хвърляне на копие в Казанлък и се готви за Олимпиадата в Пекин 2008 година. Постига изключително високи резултати, но инцидент с щанга на Белмекен я оставя на инвалидната количка. Тя обаче не се отказва и става параолимпийка, за да докаже, че волята и хъсът за победа са по–големи от инвалидната количка.

"Най-вече ние се молим да сме здрави, защото на първо място при нас са контузиите и това много пречи на нашата подготовка. Но най–вече се изисква силна воля, голям характер по време на подготовката и търпение", обяснява Даниела Тодорова.

Именно Даниела въвежда Ружди Ружди в големия спорт.

"Бяхме след инцидента, дойдохме в Павел баня на лечение в санаториума, видях Даниела Тодорова и се запознахме. И видях, че тренира на поляната. Интересно ми беше и всеки ден гледах как тренира, как хвърля и един път питах мога ли да пробвам и аз. И тя показа да как и седнах, и пробвах. Не знам, нямам си представа как го правя - те ми показаха", споделя Ружди.

Но като че ли най-тежката задача се пада на един човек, който се крие от прожекторите, но прави всичко за своите шампиони - сглобява столчета, връзки, гони уреди и най–вече ги учи да побеждават - братът на Даниела, Радостин Тодоров.

"Водим много разговори – за мене е важно тренировката да не е само тука на столчето или във фитнес залата, а тренировката продължава именно в това – да ги направя психически и устойчиви. Говорим много, обяснявам им, че те са нормални хора като всички останали. Дори и да имат някакво физическо увреждане това не им пречи да побеждават, да бъдат силни хора и достойни", казва треньорът.

Сега погледите на четиримата са вперени в Олимпиадата в Бразилия. Обещават поредните медали за България. И ние им вярваме, защото те знаят не само бляскавата страна на медала, а цената я плащат всеки ден – на поляната в Павел баня.