За социалната отговорност сега и в бъдеще - интервю с Кристалина Георгиева

Еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева посети наводнения град Мизия. Репортерът Иво Никодимов успя да разговаря с нея по водещите социални и политически теми в специално интервю за "Денят започва".

"Тук видях много добра организация на „Гражданска защита“, Български червен кръст (БЧК), местните власи. Много добро впечатление ми направи това, че кметът е сред хората и че той изпълнява задължението си към всички преди да погледне към собствената си беда. Хората имат храна, вода, подслон. Виждаме колко важна роля играе превантивното мислене, защото настаняването по фургони ще бъде във фургони, които сме купили с европейски пари. България е получила помощ от Европейската комисия (ЕК), именно поради това, че опасността от бедствия, значи, нуждата от такова временно настаняване, тук е оценена като по-голяма", заяви Георгиева.

"Но видях и очакванията на хората, че няма да се свърши до тук. Да преживеем бедствието е едно нещо, да се възстанови след него изисква много съвместна работа. Проектен капацитет в този голям регион няма. Трябва да им се помогне, да подготвят комплексна програма да кандидатстват за европейски финансиране така, че да може възстановяването да бъде инжекция и за икономическото възстановяване на този регион. Видях в очите на хората доброта. Това са добри хора, порядъчни, работливи, но също и усещам, че те като че ли още не осъзнават, че няма да падне от небето. Трябва да се запретнат ръкави, да се работи", добави още еврокомисарят.

На въпроса може ли Европейският съюз (ЕС) и ЕК да бъде полезен и с какво, тя отговори така:

"Разбира се, че може да бъде полезна, както ние сме били вече полезни. Ние сме го показали на практика не само в България – навсякъде в ЕС. Ние можем да помогнем с три неща. Първо – с екипи, които да помогнат да се оцени риска, какъв е капацитетът ни да се справим с този риск и какво трябва да направим в повече. Две страни в ЕС – Великобритания и Финландия се ползваха, това се нарича на английски /…/ – с такава оценка, страничен поглед от страни, който организираме ние от ЕК. Днес се разбрахме на заседанието на правителството, че България ще бъде една от тези страни, които ще се възползват от тази помощ. Второ – Фондът за солидарност. Когато бедствието е много голямо за този регион, ако щетите надхвърлят 41 милиона евро, може да се кандидатства за Фонда за солидарност, който няма да покрие всички щети, ще покрие една малка част, но дава една финансова инжекция да помогне, да се върви напред. Третото и най-важното е – да използваме разумно парите по европейските програми. Току-що подписахме нашата нова партньорска концепция с правителството и по нея в България ще дойдат много пари. Ако използваме мъничка част от тях за този регион с тази двойна цел, възстановим и предпазваме от бъдещи бедствия и вдигаме на крака региона, то това е добре за региона, добре за България, добре и за Европа. В Европа това, че този регион, този регион е на дъното се вижда като нещо, което означава по-голяма отговорност към хората тук."

Разговорът за европейските програми доведе интервюто и до логичния въпрос - въпрос, който се обсъжда от години - погледнато от Брюксел България има ли проблем с усвояването на пари по европейските кампании?

"Всички страни-членки имат по-големи или по-малки проблеми с усвояването, така че ние не сме единствените и вече не сме и най на опашката, но имаме проблеми. Въпреки усилията, които се положиха последователно от правителствата да се създаде по-добър капацитет за усвояването на европейските пари, все още ние не сме там, където би трябвало да бъдем. Най-големият проблем е това, че ЕК има високи изисквания, за да се предпази от корупция, от злоупотреба с парите на европейските данъкоплатци. От българска страна тези високи изисквания понякога дори се правят още по-сложни, но най-вече защото тези изисквания са там, поради факта, че има злоупотреба с европейски пари. Ние в България трябва да разберем, че на ЕК трябва да гледаме като на естествен партньор, рано да чукаме на вратата, когато имаме въпроси, съмнения, по който и да е проект, по какъвто и да е проблем, за да можем лесно да го решаваме. Тук аз имам едно съвсем конкретно предложение, препоръка към българските власти. Комисията позволява да се изпращат в различните дирекции, така наречените, национални експерти. България много малко се ползва от тази възможност. Обяснението е: ние имаме много ограничен /…/ капацитет, нямаме пари, на тези хора трябва да плащаме, когато работят в ЕК, а всъщност, това означава, че ние не ползваме начина да покачим този административен капацитет, да имаме по-голям административен капацитет. Страните, които имат национални експерти на всякъде, където от интерес за усвояване на средства или на някакви политики, които са важни на тези страни, те много по-бързо строят капацитета да работят с комисията и усвояването, естествено, печели от това. За мен пример е Полша. Полша е отличник по усвояване на европейските средства, но вие, където и да отидете, по който и коридор да вървите ще видите полска фамилия на някоя врата", заяви Георгиева.

Точно преди седмица правителството номинира Кристалина Георгиева за втори мандат - еврокомисар. Как оценява обаче самата тя шансовете да заеме тази така важна за България позиция на върховен представител по външната политика и сигурността?

"Аз, въобще, не си влагам времето в това да калкулирам какви са ми шансовете, защото решението зависи от построяването на четири позиции между двете политически семейства, тяхното разпределение. Как ще се получи, в крайна сметка, не е само в контекста на кандидатстването – върховен представител. Там в момента има три кандидатури – италианска, полска и моята, но това не означава, че аз имам 33% шанс – може да е много по-голям, може да е много по-малък в зависимост от това как ще се подредят другите позиции. Но искам да нещо много по-важно – има много други ресори в комисията, за които българското правителство може да кандидатства с моето име, които са много отговорни, дават големи възможности, така че, със сигурност, моята роля в следващата комисия ще бъде по-висока, отколкото беше ролята ми в тази комисия, а в тази комисия аз започнах като, едва ли не, аутсайдер и завърших между най-добрите, най-уважаваните", отговори на запитването еврокомисарят.

Все пак запитахме Георгиева за изслушването, което предстои пред новия Европарламент - как си го представя, предвид това, че той вече има доста по-голяма тежест във формирането на комисията, всъщност.

"Според мен, това ще бъде по-труден парламент, защото в него процента на евроскиптиците и хората, които искат да се ликвидира ЕС е голям, много по-голям отколкото беше в предишния. За чест на България ние не пратихме нито един човек в тази категория, в този нов парламент, но пък, от друга страна това значи, че двете политически семейства – социалисти и ЕНП трябва да работят много по-сериозно и отговорно да формират общо мнение по ключови въпроси. Негативът, позитивизмът ние ще видим във времето как те ще се балансират. Аз очаквам да бъде в област, в която имам опит, квалификация от предишната си работа. Казахте: летящ старт – да, годините в Световната банка много ми помогнаха. Аз си спомням, тогава, ваш колеги, мисля беше, ме интервюираше и питаш: вие как се чувствате в този портфейл, в този ресор? Аз казах: много комфортно, но също бих се чувствала много комфортно в „Околна среда“, „Климатични изменения“, управление на фондовете, може да подредим още няколко. Затова нека да видим какъв ще бъде ресора. Аз мога да ви кажа, че както тогава се готвих много сериозни, така че се готвя много сериозно за следващото изслушване. Аз много добре разбирам колко голяма е отговорността на моите рамене да бъде българското лице в ЕК. тази отговорност аз я нося с огромното желание и след пет години да мога да застана пред българите и да кажа: дадохте ми вашето доверие, работих за него и го оправдах", отговори Кристалина Георгиева.

Има ли си, обаче, еврокомисарят предпочитан ресор?

"Това, ако ви отговоря на този въпрос веднага ще ограничим диапазона, за който може правителството да преговаря. Ще ви отговоря, когато вече имаме решение и това не преки на нашата позиция", лаконично каза тя. "Аз гледам на работата така – какво мога да направя, къде мога да бъде най-полезна, не какво на мен най-много ми се иска, какво на мен най-много ми се иска, как най-добре бих си прекарала времето. В зависимост от това къде мога аз да бъда най-полезна за Европа преценено колективно от тези, които взимат решение, там ще прегърна каквато и да е работата и ще я работя от сърце", добави още еврокомисар Георгиева.

Репортерът Иво Никодимов завърши с въпроса: "Искате ли екипа на ЕК като начин на работа да го видите като екип на едно българско правителство?

"Това, което има в ЕК е различни политически позиции. Т.е. ние дефакто трябва да строим консенсус между различни политически семейства. Аз се надявам да видя в България такава конструктивна позиция. Можем да се съгласим, може да не се съгласим това много често се случва в ЕК, но да го направим с една обща цел – благото на европейците, благото на българите в нашия случай. В ЕК, както и в нашето правителство, все още, има какво да се прави, за да работи като екип така, че цялото да е по-голямо от сумата на отделните части. В този смисъл българското правителство има път да върви, но и ЕК има път да върви и се надяваме, че в следващия мандат ще го вървим този мандат. Г-н Юнкер каза нещо много важно: аз искам в мандата на тази комисия да сме големи за големите неща, малки – за малките. Това чувство на ясни приоритети, концентрация да се реализират ясни цени. Това на мен много ми допада. С удоволствие гледам на бъдещето, с което ще работим с него в един екип", заяви Кристалина Георгиева.