За живите и мъртвите: отношението ни към паметта на покойниците

Предаване: Култура.БГ, 02.10.2018

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Симеон Попов е съавтор с историка Филип Филипов на инициативата „София помни“. Това е интернет платформа, която представлява енциклопедия на значимите личности от българската, европейската и световната история, защото на наша земя има погребани и много чужденци, за които никой не знае, обясни Попов. Идеята е била да се събере информация за това кои са тези личности, погребани в Централния гробищен парк на столицата и да се опише къде са гробовете им. Архивите на Централния гробищен парк започват от 1931-а година, а ако има отпреди това, то това са книги, където не са описани подробно кой къде почива. Попов смята, че като цяло младите българи не се интересуват особено много от история и памет.

Георги Шопов е доцент, бивш преподавател по химия, бивш хорист в хора "Йоан Кукузел" и настоящ хорист в хора на църквата на Централни гробища, който по своя инициатива започва да възстановява гробове и паметниците на големи фигури от българската култура.

Филмът на Командарев „От признателните потомци“, в който Шопов е централен герой започва с разказ за гроба на голямата българска актриса Адриана Будевска, както и за гроба на писателя Димитър Талев. Шопов каза, че е показан гробът на писателя и историограф Симеон Радев, който е бил в окаяно състояние и впоследствие е бил възстановен със съдействието на учители от едноименното училище.

Георги Шопов поясни, че е бил подтикнат към тази му дейност като протест срещу липсата на регламент за църковните певците на гробищата. Поради липса на определено работно време, той е запълвал свободното време с полезна работа на ползу роду в района на църквата. Напоследък той се е съсредоточил върху гробовете на бившия министър-председател Драган Цанков и на бившия военен министър Сава Муткуров от политическия елит в края на 19 век.

Психиатърът Николай Михайлов смята, че културата ни е абсолютно невъзможна без връзката между живите и култа към мъртвите. Тя върви под знака на приемственост между мъртвите и живите.

"Културата без великите имена, без паметта за тях или просто без паметта за тези, които ни предхождат, е форма на варварство. то може да бъде пасивно, небрежно и активно разрушително. Този фон съдържа и двата аспекта на варварството, но варварството произтича от една воля да се окупира настоящето за консумативни цели."

Според психиатъра настоящето е жадно за време, то желае да се увековечи за консумативни цели и пъди образа на смъртта. В това се корени небрежното отношение на настоящите хора към паметта на предшествениците, смята той.