Запечатано с целувка за Коледа

Понякога има дълги, сиви дни. Когато и на хората, и на врабчетата им е студено. Дни, в които небето е натежало от лоши вести. Те винаги стигат по-бързо до нас. Добрите все се бавят по пощата. И помежду ни. Но понякога идват.

Защото има хора, които познават силата да пожелаеш нещо добро на другите. Ерна е пловдивска художничка, Велислава фотограф. Имат специален ритуал всяка година преди Коледа. Ерна избира най-специалните си картини, а Велислава ги превръща в картички. Съвсем малко на брой.

Вярват в съдбата, а тя не е индустрия на парче. Вярват, че ако на някого по Коледа изпратиш пожелание от сърце, можеш да промениш живота му завинаги. Защото големите неща се случват без план.

Ерна Ангелова: “Почти винаги!“

Велислава Кирилова: “Аз вярвам в неслучайните случайности. Винаги така започват хубавите неща, просто случайно“.

Всъщност те така се запознали. Случайно, по интернет. Открили се взаимно, захласнати по нещата, които правят. Познали се по чувството си за красота.

Ерна Ангелова: „Ние много често се шегуваме, че сме запознали по интернет и когато тя дойде на първата ми изложба и се видяхме за първи път, аз казах на мъжа ми “ами ние се запознахме по интернет“, а той каза: “ами сега остава да се ожените“...

От тогава често се смеят заедно. Всеки тича по своята житейска пътека, но когато има радост за споделяне, не се пестят. Понякога им е странно, че хората често са такива: скъперници в хубавото, щедри в лошото. Така едно лято на Синеморец спретнали инсталация с 30 рокли на един простор в полето. Само за да видят как веселият вятър ще ги развълнува.

Велислава и Ерна: „Нейна беше идеята да ги накичим на един простор, купихме въже от магазина... И минават хора в полето, в нищото, има простор, а хората ни питат - за какво ги простирате тия рокли, а ние ...ами правим инсталация. Просто за да стане красиво. И когато вече ни изглежда хубаво, сядаме, сипваме си джин и съзерцаваме красотата. Сигурно изглежда лудо, обаче всъщност ние нищо особено не правим, нали?!...“

Ерна и Велислава изглеждат необичайни за нашите ширини. Обичат да обичат. Да плачат, когато им се плаче. Знаят, че не могат да оправят объркания свят, но могат да променят онова, което зависи от тях. Да избират как да се държат. Да не променят вкуса си за честно, топло, истинско.

Ерна Ангелова: „Много е просто да се отнасяме добре с другите хора, да бъдем любезни, не е задължително да се обичаме, но просто да бъдем учтиви, любезни, добронамерени, това са прости неща, които не знам защо не ни се случват..."

Велислава Кирилова: „Лошото отношение може да ме разплаче веднага. Дори да е нещо, което другият не е разбрал. Веднага мога да заплача от лоши отношения, от злоба, от обида.“

Ерна Ангелова: „Когато не виждаш никакъв изход и никакъв избор, винаги трябва да помниш, че всъщност избор винаги има. Трябва винаги да си напомняме – изход винаги има. Защото най-страшно е да мислиш, че няма."

Ерна обича да смесва цветовете на живота. В ателието си в Пловдив рисува картини, които поемат по целия свят. Велислава обича да снима. После да споделя този свят с другите. Да го превръща в картички. Които после някой праща за спомен на някого. Те са такива.

Къде се ражда любовта?...

Някои въпроси наистина нямат отговор. За други ще се намерят думи. Те за това правят картички по Коледа. Харесват старомодния начин, по който можеш с малко неразбираем почерк да кажеш най-важното на някого. Да го запечаташ с целувка, лепило или малко собствено ДНК. После да стигне там, където трябва.

Ерна Ангелова: „Аз преди малко написах няколко такива. Едната е до нея всъщност."

Велислава: "Аз ще напиша: Прегръщам те. Обичам те. Какво повече?!"

Наистина какво повече?... “Обичам те“ винаги е достатъчно.