Заплахата "Ислямска държава" и бежанците

Ислямска държава отне живота ни, това разказват някои от бежанците в лагера в Харманли. Четиричленното семейство на Камбар Дахуд пристига в Харманли преди 5 дни след два опита за пресичане на границата, първия път са били задържани от турската полиция. Дългият път на бягството не може да се сравни с лицето на войната в Сирия. Когато дойдоха от Ислямска държава, ако искахме да живеем, трябваше да бягаме, казва Камбар Дахуд.  Хайттам Аббас е избягал от Северна Сирия преди четири месеца, оставяйки семейството си в страната.

Журналистите Светослав Терзиев, Нидал Хлайф и арабистът Владимир Чуков коментираха в студиото на "Денят започва" ситуацията в Сирия, бежанския поток, съдбата на бежанците, заплахата Ислямска държава.

Нидал Хлайф минава нелегално 17 пъти границите по пътя на бежанците, бягащи от войната в България. Той разказа, че често е пътувал с журналисти от България, по принцип вече на чужди граждани е забранено да влизат в Сирия. Налага се да влизам нелегално с тях, плащаме на каналджии и влизаме в Сирия. В страната хуманитарната ситуация е катастрофална. Може би 3 милиона сирийски деца не ходят на училище, поясни Хлайф. Голяма част от хората са без работа, нямат пари, 70% от домовете са разрушени и се налага хората да бягат. За последните 10 дни около 200 000 са сирийците, избягали в Турция, каза Нидал Хлайф и поясни, че бежанската криза е резултат от политическата криза в Сирия. Той разказа за премеждията си при пресичане на границата. Нидал е завършил в НАТФИЗ кино-телевизионна режисура и остава след следването в България през 1994 г.

Това, което виждаме като вторична бежанска вълна, е пряка последица от това, което става в Северна Сирия, за 3 дена от Северна Сирия, където са сирийските кюрди, на турска територия преминаха около 120 000 души, каза Владимир Чуков.  В България протичат процеси, които са известни в Западна Европа от 60-те и 70-те години. Най-уседналата, най-вкоренената емиграция е икономическата емиграция, поясни арабистът. В България все още имаме няколко предпоставки, които ни пазят - това е ниският жизнен стандарт, хората, които идват тук, искат да я напуснат, тъй като няма поминък. И второ - нямаме огромни гета, както е в Париж, Берлин, Великобритания. В България арабската общност все още е сравнително малка.

Очевидно започва нов етап на пренареждане на приятели и съюзници в Близкия изток, каза Светослав Терзиев. Процесът е интересен, защото тези, които бяха върли врагове, бяха принудени да се обединят срещу по-опасен враг, коментира той. Да вземем, например, Иран.  Иран подкрепя правителството в Ирак, което е приятел на САЩ, но подкрепя също и правителството на Башар Асад, което пък се смята за враг на Щатите, а Иран е необходимият елемент - без него няма как да се мине в тази криза. Друг такъв елемент е режимът на Башар Асад - той участва във войната срещу ислямистите, твърди се, че няма връзка между американските удари и ударите, които нанася Башар Асад, но едва ли е така, те в някаква степен се вижда, че са координирани, коментира журналистът. Той подчерта, че това е съвършено нова ситуация и България трябва бързо да се ориентира и да е наясно, че не може да си създава трайни врагове.