Защо демокрация: Гласувайте за мен

Урок от Китай...

Всички пороци на демокрацията в игра на избори - ясен и лесен урок дори за тоталитарен Китай.

Ученици от Централен Китай получават шанс да изберат свой лидер. За да изпробва демокрацията, учителката им решава да проведе избори за отговорник на класа между трима кандидати. Отначало избощо не знаят какво да правят, но за кратко влизат в играта с мръсните трикове. Подкрепяни от своите родители,  кандидатите водят изборна кампания с подкупи и натиск. Минават през дебати, речи и демонстрация на талант, за да докажат качествата си пред останалите. И тъй  като децата са просто деца, техните родители дирижират ситуацията със съвети, писане на речи и идеи...След сблъсъци и сълзи идва времето за гласуване и въпросът е кой ще спечели: момичето с талант, хулиганът, който тормози съучениците си или момчето, което съблазнява всички момичета.

Експериментът е циничен, усмивката е ехидна, а китайският вариант е лицето на "Франкенщайн"  в демокрацията и утехата е във формата - все пак, това е само филм....

Разпространен в 35 страни,  реално  първият филм от проекта "Защо демокрация" е най-близо до зададения въпрос в страна, която още не признава демокрацията, но всичките й деформации се проявяват в инсценировка между деца.

Документален филм.

Дания, Китай, 2007г., 52 мин.

Режисьор Вейджун Чън

Режисьорът

Продуцент-режисьорът Вейджун Чън е завършил журналистика в Сечуанския университет, работи в документалния сектор на местната телевизия в Ухан. Първият му филм "Моят живот е моята философия" е номиниран за Документален филм на годината от Националната асоциация на китайските телевизионните оператори, а следващият "Да живееш е по-добре отколкото да умреш"/2003/ печели наградите "Пийбоди" и "Гриърсън".

"Гласувайте за мен" е оценен с Голямата награда от Фестивала за документални филми "Силвърдокс" и място в 15-те от шортлистата на "Оскарите", без да достигне финала на избраните пет;

Втора награда и Награда на детското жури от Международния детски фестивал в Чикаго /2008/;

Награда за най-добър документален филм от Фестивала за независимо кино в Ашлънд /2008/.

Как ще възприемат демокрацията в Китай, има ли тя универсална стойност за всички по света и дали изборите неизбежно водят до манипулация са въпросите, които вълнуват автора? Филмът му представя мини-модел на общество и град чрез едно училище, неговите деца и техните родители..

Град Ухан

Ухан е 10-милионен град в Централен Китай, с мащабите на Лондон. Там се провежда демократичният експеримент с учениците - безопасен, но симптоматичен за страна със свръхнаселение и свръхамбиции. Според "Китай на фокус" градската средна класа е само 15% от милиардното население и все пак е най влиятелната - финансово и политически. В продължение на 30 години /от 1979/ действа Закон за "едно дете", който ограничава раждаемостта и нито едно от децата във филма няма братя или сестри. Децата на средната класа в градовете са осигурени с училища по изкуства, компютри, интернет. Както е известно, държавата упражнява

строг контрол върху информацията. Онлайн Китай е зад "стена", през която преминават само одобрени от правителството сайтове. Освен с гласове за поп-идоли, в политиката китайците нямат друг избор освен Комунистическата партия.

Бъдещето

Първата Китайска република датира от 1912г., но страната е политически разпокъсана до 1949г. с идването на Мао Дзъдун и създаването на Китайската народна република. Първите години на комунизма минават в стагнация, но в началото на 80-те започват икономически реформи. През 1979г. новият лидер Дън Сяопин отваря границите и започват промените, довели до безпрецедентен икономически възход - най-бързият и най-стабилният в света досега. За 20 години Китай става една от най-мощните държави в света с с гигантска икономика и 1.3 млр. китайци, които всеки държи "под око". През 2006г. брутният вътрешен продукт на Китай е изчислен на внушителните 10.7%. През последните 10 години всички погледи са обърнати към Китай. Глобалната икономика е зависима от китайския приток за търговия и помощ. Китай е домакин на Олимпийските игри през 2008г., след които прогнозите са за по-забавен темп през следващото десетилетие и уговорката, че предстои дълъг път за китайската демокрация. Заради дългата изолация от Западния свят някои се чудят дали китайското чудо ще продължи, докато други се питат кои са двигателите на подема от Изток. Какви са техните цели и планове за новата икономическа архитектура на света?

Партията

В Китай официално няма демокрация. От 1949г. управлява Комунистическата партия и въпреки че всички следят какво се случва там, вътрешните работи на Китайското правителство остават неизвестни за останалия свят. Китай никога не е провеждал свободни избори - всички гласуват за един предварително посочен

лидер. Демократични процеси са опитвани на местно ниво в провинциите, където са първите икономически промени, за което някои спекулират като вид стратегия. В Комунистическата партия може да влезе всеки работещ и активен гражданин на Републиката. Партийният член може да стане и член на Парламента чрез обикновено назначение или чрез официален избор. Централният комитет на партията е висшият управляващ орган, избиран на Национален конгрес веднъж на пет години.

Наричат китайската система на управление "демократичен централизъм". Правителството се ръководи от четири принципа: да следва социалистически път, да поддържа демократична диктатура, да задържи властта и да помни написаното от Маркс, Ленин и Мао Дзъдун.

Китай има строги закони за политическо дисидентство и организации за човешки права подават сигнали за нарушения. Едно от най-видимите са протестите на площад "Тянанмън" от 1989г. с участието на студенти, интелектуалци и активисти, опозиционери на Комунистическата партия. Правителството отвръща със сила, жертвите са 200 или 300 според различни източници.

Някои мислят, че партията "павира" пътя към демокрация чрез икономически растеж. Други виждат в партийното отношение към политически дисиденти знак за неотстъпление от властта. Ако се изключат фактите, как би изглеждала демокрацията в Китай? Кого ще изберат китайците във властта? И още, ако светът става все по-интегриран - социално, културно и икиномически, тогава как би изглеждала глобалната демокрация, глобалнато правителство и кой би могъл да е президент на света?

Филмът

Най-ценно е надникването в домашния живот на тримата ученици и родителите, които насочват действията им. Те са деца, наивни, но схватливи и средствата престават да бъдат бариера пред целта им за победа.

Действието започва с учителката, която обяснява на шумния си клас, че демокрация означава избор на лидер и за първи път в историята на училището класът ще гласува за свой отговорник.

8-годишни деца в трети клас на началното училище в Ухан ще гласуват с класическо избирателно право според личните си предпочитания.

Тримата съперници са Чен Чен, Леи Луо и Сяйофей Су.

Чен Чен е класически пример за малък глезен принц, чийто родители угаждат на всичките му нужди, дори и в обличането на дрехите. Той единствен от тримата си служи с хитрост и примамки.

Леи Луо изглежда почтен в своето желание да спечели изборите. Родителите му работят в полицията и не пестят сили, за да му помогнат в привличане на вниманието.

Сяофей е единственото момиче сред кандидатите. Тормозена от другите двама, тя се бори почти сама и търси начин да издържи на грубосттта. Майка й е разведена и признава невъзможността си да използва контакти и свободно време в нейна подкрепа както правят другите две семейства за своите синове.

Образователен и назидателен, "Гласувайте за мен" се препоръчва на всички, загрижени за демокрацията и любопитни към начина на живот в Китай.

Демокрацията отдавна или винаги е била модел за свободен избор на несвободни хора.

Може би, историята на света изобщо не се променя освен написаното от историците.

Златна Романова