Защо демокрация?: "Революцията в Боливия"

Постоянна революция или нова иделогия...

Боливия - страна на статически крайности, затворена в сушата, най-високата и най-изолирана държава в Южна Америка с най-многобройното коренно население - 2/3 от нацията.

Режисьорът Родриго Васкес пътува във времето между 2001-2007г. и търси следи от революцията в Боливия, прекъсната с убийството на Че Гевара през 1967. След смъртта му, изпълнена от боливийски отряди, обучавани  и финансирани от американското правителство, започва кокаиновата ера. 40 години по-късно запалената революционна искра в Южна Америка е само мечта за бедните и забравена от останалия свят.  Това, което започва Че Гевара сега е в ръцете на президента Ево Моралес. Дали революцията продължава?...

Филмът е за вътрешните противодействия така, както ги виждат участниците в тях. Земевладелци и коренно население все още се борят за власт и никой още не е постигнал победа. Въпросът на "Революцията в Боливия" от проекта на "Степс интернейшънъл" е същият: "Защо демокрация".

Документален филм.

Боливия, Великобритания, 2007г., 52 мин.

Продуцент и режисьор: Родриго Васкес

Боливия

Богата на минерални и енергийни ресурси, Боливия е една от най-бедните южномерикански страни. Богатият градски елит от испански произход традиционно доминира в икономическия и политически живот, където повечето боливийци са нискодоходни фермери, миньори, дребни търговци и занаятчии.

Боливия е втора по запаси на природен газ в Южна Америка, които дълго време предизвикват напрежение върху експлоатацията и износа им. Местните жители настояват страната да не отстъпва от контрола върху единствените останали национални природни източници.

През 80-те години на ХХ век започва рецесия. Пазарът на метали колабира със загуба на 21 00 работни места, висока инфлация и срив на националната валута. Мерките с въвеждане на нова парична едница и данъчни реформи овладяват кризата и възвръщат чуждото доверие, но в пролуката за бъдещ просперитет се промъква социално недоволство.

Боливия е една от най-големите производителки на кока, суровина за коакин. Програмата за изкореняване на насажденията, протежирани от американците, води до протести на бедните фермери, за които коката е единствен източник на доход.

Студената война в Южна Америка минава с търговия на оръжие и наркотици.

Бруталното разцепление между цивилните, опитващи се да внесат капитализъм в Андите, накрая превръща мястото в това, което е сега - коакинова фаблика.

Президентът

Ево Моралес е президент на Боливия от 2005 година.

С отворен мандат,  първият народен президент национализира нефтената индустрия и прокарва закони за аграрна реформа. Всички речи от изборната му победа звучат напълно революционно, но на повърхността излиза, че старата система е много по-жива от новата.

Корупция, непотизъм, старомоден популизъм - колкото повече Моралес се опитва да разкрие работни места, толкова повече земевладелците заговорничат и парализилат икономиката. В резултат, няма работа, бедността притиска властта. Затворен кръг от проблеми блокира страната.

Може ли револцията на Че Гевара да продължи в ХХІ век?

40 години след Боливийската революция, Моралес се опитва да я продължи в свой стил. В действията за национално обединение се провалят двама негови предшественици, което предизвиква първите призиви за регионална автономия, особено от богатия на нефт район на Санта Круз.

През май 2006г. Моралес печели ударно възхищението на поддръжниците си, поставяйки енергийната индустрия под държавен контрол.

Боливия не стига до още по-радикална промяна през януари 2009г., когато избирателите връщат проекта на Моралес за нова конституция, предвиждащ по-големи права за коренните жители в разпределението на земята.

Политика:

Различията в експлоатацията на енергийни източници са в основата на политическата криза.

Икономика:

Бедността е масова с големи диспропорции в разпределението на богатствата по региони. Президентът опонира на свободната търговия и затяга контрола над икономиката, национализирайки енергийния сектор и ключови производства.

Свят:

Моралес критикува САЩ като едностранно заинтересовани от кокаиновата индустрия. Боливия трайно поддържа близки отношения с комунистическа Куба и Венецуела на Уго Чавес.

Марксизмът

Троцки в книгата си "Постоянната революция" теоретичо посочва изводите от Руската революция:

"Поглеждайки към страните със закъсняло буржоазно развитие, особено колониални и полуколониални страни, теорията на перманентната революция означава, че истинското и пълно решение на задачата им за постигане на демокрация и национална еманципация е постижима само в дикатура на пролетариата чрез лидер на подчинената нация, над всички селски маси. "

"Пролетариатът в изостаналите страни е длъжен да комбинира битката за буржоазно-демократични права с тези за социалистически. Тези две сцени - демократична и социалистическа - не са разделени исторически, а преливат една в друга".

Историята

В Боливия събитията следват курс, подобен на Испанската революция и също завършват със съкрушаващ удар на военните върху работниците.

Най-правилната позиция за обединение в Боливия е в разделението: "Мините - на държавата, земята - на индианците". Но този слоган, остава само като ляв съвет на лявото крило" .

Страхуват ли се левите и коренните жители от битка за своите идеи?

Минало и бъдеще:

Ево Моралес е кагеоричен:"Американците използваха дрогата, за да проникнат в нашите страни. Те вкараха кокаина в Боливия, въпреки че ние дъвчем кока от времето на инките". "Ние вярваме в демократичната или туземна революция, за да върнем обратно страната си и нашите природни източници."

За какво наистина е тази революция. Може ли да продължи с идеалите на Че или се ражда нова иделология?

Първият, писал за нуждата от ново семе на етнически национализъм в Боливия е философът Фаусто Рейнага, националист със смесена кръв, изоставен от белия си баща и израснал в бедните предградия на Ла Пас. Историк и политик за аграрен колективизъм.

Рейнага пише книга, озаглавена "Индианската революция", в която предлага разчупване на юдео-християнската традиция и преоткриване на старата култура и начин на живот на инките:

"С две ръце белият човек стиска коренното население, поробвайки ни и подменяйки природата с машини. Капитализмът е дясната ръка, комунизмът е лявата".

"Начинът на мислене на инките е радикално различен и превъзхождащ капитализма и социализма в каузата за съхранение на човечеството".

"Според инките има свещен баланс в света, който всеки човек е длъжен да пази - баланс между човек, природа и космос".

"Нямо нищо, което Европа може да ни даде и ние вече да не сме имали, преди да дойдат испанците, освен техния култ към смъртта."

Това е посланието, което лети като огън над Андите в навечерието на 500-годишнината от края на испанското владичество.

Постоянната революция е еволюция на мисълта, чиято прогресивност е назад  към мъдростта от все по-далечното минало.

Златна Романова