Защо демокрация?: Такси към отвъдното

Това не е часът на Джак Бауър! Не е фикция, близка до действителността. ТОВА Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, която дори и да не виждате, съществува...и продължава 24 часа, всеки ден от годината...

През 2002г. афганистански шофьор на такси качва няколко пътници близо до дома си и повече не се завръща... от военната база Баграм.

Трагичната история на Дилавар е последвана от втора, по-малко от седмица след първата - на 10 декември 2002г. задържаният Хабибулах е тема на статия от Том Голдън в "Ню Йорк Таймс". Режисьорът Алекс Гибни вече е убеден, че ще снима филм за действията на американските власти към заподозрени терористи след 11 септември, последвани от инвазиите в Ирак и Афганистан. Към топ-темата проявяват интерес трима продуценти и един от тях е Сидни Блументал - автор, журналист и бивш съветник на президента Бил Клинтън. В отворено писмо за "Салон.ком" той пише: "От времето на революцията и Джордж Вашингтон, американците винаги отхвърлят насилието като политика. Само един президент, Джордж У. Буш, възприе насилието за политика. Тази администрация премина границите на подписаните междуднародни договори, поддържани от предишните президенти. Тази администрация застана отвъд американските традиции и ценности. Американската школа не предписва физическо наказание просто за нищо. Питайте хората от Централна и Южна Америка..."

Правителството на САЩ води политика с изтезания, докато в същото време отправя послание за демокрация из целия свят. Сигурността в идеята е разклатена. Увереността в защитата и силата на закона е съмнителна. Предстоят трудни въпроси за бъдещето в "американския стил" на демокрация.

Филм от международния проект на Степс интернейшънъл с въпроса   "Защо демокрация?"

Греховете на президента Буш през мъките на един невинен затворник.

Причината: изключителни и незаконни правомощия на американски войници в базите за военнопленници - Баграм, Абу Гариб, Гунтанамо бей, Кандахар.

Нарушена е не само Женевската конвенция, която САЩ подписва като редовен член с одобрението на Сената от 1955г. Заличено е човешкото в образа на участващите и отговорните не реагират или толерират.

Обичайните заподозрени са известни: Джордж Уокър Буш, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Алберто Гонзалес...

Запитаните официални лица категорично отказват да коментират темата, затова режисьорът Гибни дава свобода на всички възможни свидетели: артикулиращият бивш арестант Моазам Бег, който вече е описал своето преживяване в затворите на Баграм, Гуантанамо и Кандахар. Демобилизраните надзиратели Уили Бранд, Деймиън Корсети и Томас Къртис, съответно с адвокатите си; малко защитници за администрацията на Буш...

Всеки трябва да види това, което надминава представите за ужас с рационалните аргументи, които пак няма да убедят онези, които все още вярват, че след 11 септември всичко е терористична заплаха и ислямските екстремисти са навсякъде и по-малко човешки същества от всички други на тази земя...

Документален филм.

САЩ, 2007г., 52 мин.

Сценарист и режисьор: Алекс Гибни

"Оскар" за най-добър документален филм /2008/;

Награда "Адолф Грим" за всички автори в проекта "Защо демокрация" от Германските телевизионни награди за постижения с обществено въздействие в Марл, Германия /2008/;

Награда "Златен Хуго" за най-добър документален филм на Алекс Гибни от Международния филмов фестивал  за несравними и оригинални филмови постижения в Чикаго/2007/;

Номинация за режисьорско постижение на Алекс Гибни от Американската гилдия на режисьорите /2008/;

Награда в "Топ 5" на най-добрите документални филми от Националния съвет на критиците в САЩ /2007/;

Награди на журито и за най-добър документален филм на Алекс Гибни от Филмовия фестивал "Оджай" в Калифорния /2007/;

Награда за най-добър документален филм на Алекс Гибни от Филмовия фестивал  "Трайбека" /2007/;

Наградата за най-добър сценарий на Алекс Гибни от Американското сдружение на сценаристите /2008/....

Филмът е пореден удар по администрацията на Джордж Уокър Буш в слабото й място с едно от най-неоспорваните разкрития след събитията от 11 септември.  Темата не е нова, вече са водени сериозни дебати относно методите за разпит на заподозрени в терориъм в американските военни бази, но малко са били така шоково документирани. Филмът е първият със снимки от военно-въздушна база Баграм. Това, което го отличава е фактологията и обективността, дори и с уговорката, че невинаги всичко е това, каквото изглежда. Авторът на "Енрон" отново напада системата, но без черен хумор. Алекс Гибни се опитва да свърже основните пропуски в администрацията на Президента във верига, довела до отвращаващи престъпления. Грешките не са просто предполагаеми, а точно посочени и аргументирани. Лесно е да размахмаш пръст и да обвиняваш, че нещо се обърква в американската армия и нейните действия, но да го докажеш като хирург, който реже и оголва раната е повече от убедително.

Гибни е шокиран от бруталността на убийството, от очевидната невинност и последната надежда за покой. Един от войниците отбелязва, че дори след третия ден разпити, когато отговорникът заключава, че заловеният е невинен, мъченията продължават....Картината преминава през архива на изтезанията в базите със сексуално унижение, ритмично прекъсване на съня, потапяне във вода до изнемощяване и други  "изобретателни" атаки върху тялото и психиката. /вж. Абу Гариб в Google изображения/.

Методите на насилие са коментирани от професор Алфред Маккой, написал книгата "Въпрос на мъчение", който доказва, че такава тактика за 72 часа ще доведе до лудост или ще накара измъчвания да каже това, което искат да чуят от него, само за да спре болката....

Оправдание ли е една невинна смърт като малка цена срещу голямата заплаха за националната сигурност, когато всяка информация е нишка за проследяване 24 часа в денонощието????

Беззаконието и абсурдът в поведението на войниците са без контрол. Американската армия е отговорна за убийства и носи вина за пренебрегване на Женевската конвенция, която определя рамката на процедурите, дори и в най-тежките случаи на тероризъм, със степен на максимално допустима хуманност. Филмът дефинира историята като провал на властта. Буш и Ръмсфелд са не само аморални, но и неспособни да вземат решение. Насилието не е най-добрата алтернатива за получаване на информация и е не по-малко трудна от спечеленото доверие в затворника както действа бившият агент на ФБР Джак Клунан. Тогава защо го правят? ...

Над 100 затворници са загинали при съмнителни обстоятелства в американските бази по време на Войната на терор.

Дали тероризмът вреди на демокрацията е излишният въпрос.

Религиозните фанатици не представляват по-голяма заплаха в една страна, която дехуманизира другите и демокрацията й звучи като минало понятие.

През юни "Дискавъри" купува правата за излъчване на филма, но година по-късно публично се отказва заради полемиката. Следват права за Ейч Би О/HBO/ и анонс за излъчването му през септември 2008г, след който "Дискавъри" отново го обявява за програмиран през 2009г...

На 1 декември афганистанският шофьор Дилавар е нает от трима пътници в близост до дома си. Пет дни по-късно е мъртъв. Вкаран е в бившата съветска база "Баграм", окупирана впоследствие от американците. Там затварят всички заподозрени в тероризъм от Пакистан и Афганистан. Дилавар е спокоен, дружелюбен и миролюбов човек за съселяните си, но в базата е лице "под контрол". "Контролът" е разпит с насилие. Обикновеният селянин Дилавар няма какво да разкаже и умира. Аутопсията му разкрива сериозни поражения в тялото, особено в крайниците. Таванът на базата е метална решетка, от която задържаните висят, вързани с белезници. Кръвта се оттича в крайниците, които се подуват, тъканите се възпаляват и увреждат. Докладът ня Разследващата комисия не посочва друга причина освен естествена смърт. Капитан Карълайн Ууд, отговаряща за разпитите, е наградена с Бронзова звезда и получава ново назначение - в "мястото на гарваните", база "Абу Гариб на Абу Грейб, Ирак. /сега Централен Багдадски затвор/...

PS* В процеса срещу надзирателката защитата й пледира за "умствена изостаналост". Нима това е бил "материалът", с който е служел Стражът на мира в света? Обама е ужасен, но това е част от наследството му ...Историята на Америка е важен коректив за съвременните й политика. Страшно, че това е страница от най-близкото минало на САЩ...

Златна Романова