Защо демокрация?: Железните дами на Либерия

Подкрепете президента Елън Джонсън-Сърлийф в борбата й за демокрация и доверие към жените в политиката.

За прераждането на една нация с желязната ръка на жена, решена да ползва властта, за да помогне на своя народ и своята страна  - в "Железните дами на Либерия" от международния проект на Степс Интернейшънъл "ЗАЩО ДЕМОКРАЦИЯ?".

Либерия е първата африканска страна, управлявана от жена.

След почти две десетилетия с Гражданска война страната е готова за промяна. На 16 януари 2006г. Елън-Джонсън Сърлийф встъпва в длъжност като първия свободно избран държавен глава и първата жена-президент в цяла Африка. Печели след гореща и оспорвана кампания, благодарение на изключителната подкрепа от жените в цялата страна. Нейният кабинет е първият с безпрецедентен достъп и превъзходство на жените в управлението: началник на полицията, министри на правосъдието, търговията и финансите.

С подкрепата на народа и света, Джонсън-Сърлийф започва реформа на авторитарното управление с наследени астрономически дългове в конфронтация с лоялните на бившия президент, без да губи рейтинга на избирателите си. 69-годишна, икономист с диплома от Харвард и световна финансова кариера, баба на 8 внуци, след период на изгнание в Нигерия, тя се връща като Желязната лейди на Африка - печели изборите с 59 процента и победата й е най-страшното изпитание като лидер.

Може ли първата жена - африкански президент, подкрепена от други жени във властта, да закрепи демокрацията и мира в една от най-разорените страни на континента?

В пряк достъп до силната дама екипът заснема 400 часа материал от първата й президентска година и спазва баланса между вдъхновението и реализма в образа на жена-президент с държавни отговорности пред политически предизвикателства.

НАСЛЕДСТВОТО

Началото на промяната.  След 14 години, 2 граждански войни, 200 000 жертви и над 1 млн. изселени, президентът Сърлийф наследява лоши кредити, тежка бюрокрация, ограничени ресурси, черни пазари, постоянни протести и заплаха от връщане на диктатора Чарлз Тейлър....

И трябва да посрещне критиката от много посоки: от "жените в пазара", които й помагат да спечели, но впоследствие губят незаконните си търговсски позиции; от опонентите в Камарата на представителите, които са срещу всяка промяна, от демобилизираните военни офицери, които очакват пенсии и заплашват с протести, от работниците в каучуковите плантации, които още тънат в мизерия въпреки обещанията за високи надници от предишния президент. Въпреки всичко и всички  Джосън Сърлийф успява през първата година на управление: възстановява електрифицирането на столицата Моровия, преговаря за кредитни облекчения със Съединените щати, започва ново сътрудничество с Китай за възстановяване на разбитата инфраструктура...

Документален филм.

Либерия, 2007г., 77 мин.

"Железните дами на Либерия"  е в Специалните колекции на Международните фестивали в Лондон, Мил Вали, Денвър, Бермуда, Кливлънд, Удсток,

Награда на Студентското жури от Международния фестивал в защита на човешките права -  "Един свят" в Прага /2008/;

Награди: за най-добър политически и най-добър документален филм от Световния филмов фестивал в Банф /2008/;

Специалната "Златна линия" от Наградите на Европейската телевизионна мрежа в Ла Рошел /2008/;

Награда "Нигриция" от ХХVІІ Фестивал на африканското кино във Верона, Италия /2008/...

Авторите Сиата Скот-Джонсън и Даниъл Джъндж прекарват една година с либерийския президент, докато се бори да изкорени корупцията и разпредели внимателно оскъдния годишен бюджет. Задачата не е лесна и всичко сякаш работи срещу нея - дори домът й е изпепелен...

ЛИБЕРИЯ

Република Либерия е страна от западното крайбрежие на Африка, граничеща със Сиера Леоне, Гвинея и Кот д'Ивоар. Либерия, което означава "страна на свободните" е основана през 1821г. с подкрепа на Американското правителство като независима държава от свободно родени и бивши роби - афро-американци.

С общите негативи на всички африкански страни, филмът е светъл и окуражаващ пример за политическата роля на жените.

ВЪПРОСЪТ

Как би се променил светът, ако жените бяха на власт?

Както "Железните дами на Либерия" показва, те вече са!

Жените в Либерия поемат много рискове, за да хранят семействата си във време, от което зависи бъдещето на страната.

Кои са  "Железните дами" на Либерия - тези, които поддържат икономиката и търговията, докато мъжете воюват.

ЖЕНИТЕ

Джонсън-Сърлийф е родена и израснала в Либерия. Завършва Колежа в Западна Африка /Монровия/, има диплома по счетоводство от Медисън бизнес колидж /Медисън, Уисконсин/ и по икономика от Университета в Колорадо. През 1971г. завършва "публична администрация" в Харвардския университет. Завръщайки се в Либерия е назначена като помощник-министър на финансите от президента Уилям Толбърт. По-късно е в изгнание заради връзки с вече сваленото правителство. Продължава да усъвършенства финансови и икономически умения в СИТИГРУП и Световната банка в Найроби, Кения. Връща се в Либерия пред 1997г. с решението да кандидатства за президент. Служи в бордовете на Международния валутен фонд  и Африканската банка за развитие и като директор на същата програма в Обединените нации. С мнозинство на първичните избори, Националната избирателна комисия обявява победата й на 11 номеври 2005г. Встъпва в длъжност на 16 януари 2006г.. Успехът й се дължи на програмата за икономическо развитите и запазване на мира.

Госпожа Сърлийф увеличава бюджета от 80 млн. през 2006г. до 350 млн. Убеждава Международния валутен фонд да опрости 4.9 млрд. външен дълг на Либерия. Столицата Монровия е жертва на строителен бум, с крайбрежни курорти и имения на известни политици. "Не осъзнавах, че проблемът с корупцията е толкова дълбок. И той е на обществото, не само на правителството, навсякъде".

Доктор Антоанет Сайех, министър на финансите, оглавява най-корумпирания етаж от властта, истинска "мафия" по думите й.  С един смел ход, тя  атакува схемата, като уволнява всички висши служители в министерството. Финансите ще бъдат ключът към демокрация, затова тя трябва да пази авторитета на президента от корупционни обвинения, докато убеждава донорите в настъпилата промяна и търси решение за държавните кредити, надхвърлящи 5 млр. долара. Сайех и Президентът заедно съставят националния бюджет и имат последната дума в разпределението на средствата. Както самата тя признава: "Жените не са били в същата ситуация както мъжете, замесени във всички лоши неща от миналото. Те са имали своя силен глас срещу жестокостта на войната в Либерия и се борят трудно, за да бъдат сигурни, че демократичният процес ще заработи наоколо. И това е нашата най-голяма възможност за промяна в Либерия".

Беатрис Мунах Сеих е новият шеф на Националната полиция. Бивш заместник-шеф на Либерийската полиция, тя оцелява в покушение, организирано от собствения й шеф, заминава и 10 години е учителка и самотна майка в Ню Джърси. Връща се в Либерия с покана за пост от новия президент. В помощ на демокрацията, Сеих трябва да поддържа реда, докато оглавява институция, известна повече с корупция и репресивни тактики отколкото в служба на обществото.

Другите дами в кабинета са: Франсис Джонсън-Морис - министър на правосъдието, Олубанк Кинг Акерел - министър на търговията, Вабах Казаку Гейфлор - социален министър.

ПРЕЗИДЕНТЪТ

Президентът на Либерия се заклева: "да възобнови страната, да победи корупцията, да издигне жените в йерархията и да упражнява контрол без репресии."

Тя стимулира местния пазар, отхвърля чужди компании, моли за опрощение на дълговете, реорганизира полицията, търси нови международни партньори, договаря войнишки пенсии и оказва мълчалива съпротива на старата власт в опозиция. Категорично, с практичност, изненадващо спокойствие и изключителна почтеност, Елън Джонсън Сърлийф е възхитителен старт в историята на новото хилядолетие и сериозна преграда срещу анархията и хаоса на миналото.

Авторите и филмът

С премиера на Филмовия фестивал в Торонто и разпространение в 50 телевизионни мрежи, "Железните дами на Либерия" е втори документален филм за режисьора Даниъл Джъндж, популярен в Обществената американска телевизия и особено в Аспен, Колорадо, където е премиерата и на един от последните му филми "Завръщане в Судан".

Сиата Скот-Джонсън е бакалавър по масови комуникации от Университета в Либерия. Има диплома за политическа журналистика  и петгодишен опит като репортер и продуцент в канал на Либерийската телевизия.

Разпространен във Великобритания, Франция, Австралия..., в Съединените щати авторите са запитани: "Като участници в демокрацията, какво ще научат американците от този филм?"

"В САЩ хората говорят. Говорят разпалено както винаги, но демокрацията и изборите стават все по-смешни. На 2 ноември 2010г. аритметиката от демократичните избори не излиза. Постоянната игра на номера кой да управлява дома е неубедителна. Демократичното правителство, което е "за народа, от народа и чрез народа" е толкова увлечено в партийни игри, че забравя, откъде всъщност идва и кого представя. Този филм показва нуждата от надежда и Елън Джонсън Сърлийф е добър урок за забравения корен на думата "демокрация".

ИЗВОДЪТ

В спектъра на либерийската политика Сърлийф е възможно най-добрият президент, който страната е имала. И това не означава, че всички трябва да бъдат съгласни. Това е курсът да бъдеш популистки лидер в демократична страна. След избора си тя казва: "Моята работа е да бъда майка на Либерия. Искам да излекувам дълбоките рани на този народ".

ОТГОВОРЪТ

Как да престроите една разорена страна след 14 години брутална война? Този филм дава един добър отговор за Либерия: ОСТАВЕТЕ ЖЕНИТЕ ДА ВОДЯТ!

Златна Романова