Защо младите българи искат да стават чиновници?

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

След кръгла маса, инициирана от Европейската сметна палата и Сметната палата в България и с участието на министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, стана ясно, че младежката безработица у нас намалява, но повечето млади хора изобщо не искат да работят в реалния сектор. Те искат да бъдат чиновници. Гости в студиото на "Денят започва" бяха председателят на Сметната палата Цветан Цветков и Илиана Иванова, член на Европейската сметна палата. Попитахме ги как те си обясняват този феномен.

vlcsnap-2015-06-30-07h50m05s166 Според Цветан Цветков по-важното е, че младите хора в България имат възможност да направят избор и за този избор са осигурени необходимите финансови ресурси. Това дали ще бъдат чиновници или ще изберат да се реализират в реалния сектор е тяхно право, смята той. По негово мнение проблемът е в образованието и одитът, извършен от Сметната палата, е констатирал, че бълването на кадри от университетите е основна причина младите хора да не могат да се реализират на пазара на труда. Вчера на кръглата маса е било посочено, че повече от 50% от младите хора, които завършват висше образование, са в специалности, свързани с правото, публичната администрация и социалната дейност и по-малко, свързани с IT сектора, инженерните професии.

Илиана Иванова обясни, че на европейско ниво са били предприети редици инициативи, като най-важната е гаранцията за младежта. През 2013 година Съветът е предложил на държавите членки с препоръка да приемат гаранцията за младежта, която означава да се гарантира на младите хора до 25 години до четири месеца, след като излязат от работа, образование или обучение възможност за някаква оферта – за работа, за продължаване на професионалната практика, обучение, образование и да им бъде гарантирано, че ще получат някаква реализация. По тази програма има доста европейски пари - 12.7 милиарда са само от Европейски социален фонд и инициативата за младежка заетост, плюс допълнителни пари от национално съфинансиране, обясни тя. За България за този програмен период има заделени общо по двете оси 220 милиона лева, които ще бъдат разпределени от Министерството на труда и социалната политика и бюрата по труда. Иванова добави, че към всеки млад човек ще има индивидуален подход и подкрепа.