Защо НСИ брои българите, учили в чужбина?

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Този месец Националният статистически институт започва първото изследване на образователната мобилност в България. То ще покаже какъв процент от българите са получавали образование в чужбина от началото на прехода. Защо НСИ брои българите, учили в чужбина разказа Ивайло Гюров в "Денят започва"

Антонина е един от анкетьорите, които вече започнаха да проучват колко от нас са учили в чужбина. Изследването на статистическия институт ще обхване 22 000 домакинства в страната избрани на случаен принцип.

Данните, които анкетираните ще дадат, ще бъдат използвани за формирането на бъдещите политики на образователното ни министерство.

"Информацията, която ще бъде получена, е изключително важна. Не само за определяне на политиките на европейско и национално ниво. Тя е важна и за научната общност, и за университетите, а и самите студенти ще могат да бъдат ориентирани за полезността от обучение и престоя в чужбина", поясни Свилен Кателиев, началник на отдел "Статистика на образованието" в НСИ .

Анкетьорите, които са служители на териториалните статистически бюра, са обучени да взаимодействат с домакинства. Опитват се да убедят хората за важността на изследването, да участват.

Но, ако дадено домакинство все пак не желае да участва, то няма да бъде анкетирано. Разбира се, това е тяхно право. Не се предвиждат замени на тези домакинства - те просто ще останат неакетирани.

Всяка анкета включва три вида въпроси - демографски въпроси, въпроси за периода на обучение в чужбина и такива за последвалото професионално развитие.

Всички европейски държави ще използват изследването за насърчаване на обменните студентски програми. Те позволяват на студентите да изкарат поне един учебен семестър в чужбина. Камелия Галибардова, учила за една година в САЩ, също смята, че обменните програми за полезни.

"Аз мисля, че това е изключително обогатяващ опит за всеки един млад човек, защото плюсовете са изключителни за изграждането на характера

на един млад човек. Не толкова академичният опит, а колкото личността да се изгради когато между 20 и 25 години", поясни тя.

Камелия споделя, че най-големите плюсове от ученето в чужбина са добиването на самочувствие и чувство за отговорност. Съветва тези, които ще учат в чужбина, да потърсят места, където има други българи и да бъдат активни в извънучебните занимания.

"Определено бих казала, че културният шок, отивайки там, беше много по-малък, отколкото връщайки се тука. Защото там приемаш, за колкото и да е кратък период от време, една действителност такава, каквато е и се адаптираш много бързо. И връщайки се тук, забравяш какво е било. И адаптацията е малко по-трудна - с начина на общуване, с манталитета на хората", казва Камелия.

За много студенти ученето в чужбина променя изцяло живота им. Борха

Парада учи два семестъра в Софийския технически университет, а след това си намира работа в София и вече една година живее в у нас.

"Да учиш извън страната ти е невероятно. Това е нещо, което всеки трябва да направи, защото най-важното в животът е опитът, а когато напуснеш дома

и приятелите, се научаваш да живееш сам в чужда култура. Аз съм испанец и

българската култура е много различна от моята. Но съм сигурен, че всичко, което съм научил тук, ден-по-ден, ще ми бъде от огромна полза в бъдеще", убеден е той.

Борха казва, че многобройните приятелства с българи и фактът, че за разлика от Испания, тук може да си намери работа, са го накарали да остане тук.

"Не знам как е за българските студенти, но за чужденците тук да се учи е лесно. Лекциите са лесни и съм сигурен, че това е направено като улеснение за българските преподаватели при работата с чужденци. Вероятно стандартите са по-високи за българите, но понякога учебният процес тук ми изглеждаше несериозен - не полагаш почти никакви усилия и пак си взимаш курсовете", споделя той.

Може би именно присъствието на повече чуждестранни студенти и вслушването в техните препоръки у нас ще повиши качеството на родната образователна система.

Проучването на НСИ ще продължи до края на ноември и ще събере отговорите на около 30 000 българи.

 

 

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад