Надвисналите облаци значат валежи, а валежите са голямо прахосничество. Влагата в атмосферата се кондензира на километри над земната повърхност. После капките политат и ако не е студът, който да ги превърне в снежинки, продължават да падат във вид на
дъжд. Накрая срещат твърда или течна повърхност, разбиват се или се вливат в нея и оставят натрупаната при полета енергия да се разсее без особена полза.
Едва тогава хората се сещат да ловят енергията от водата с хидроцентрали и да произвеждат електричество от нея. Свободното падане на капките, обаче, може да осигури не само енергия, но и чиста вода - за пиене или за поливане. Идеята хрумнала на руснака Андрей Казанцев преди време. Проверил в интернет за съмишленици и внезапно попаднал на статия за проучванията на Никола Тесла в същата посока.
Случайно или не, великият ум на Тесла родил подобна мисъл преди век. Принципът бил същия - да добива електричество и вода от облаците. Само че изобретателят не стигнал до направата на точна схема и уред, с които да реализира идеята си. Андрей Казанцев, обаче, отишъл доста по-далеч. Всъщност - по-високо, на два километра над земната повърхност.
Неговият план включва дирижабъл, специална мрежа, съдове за събиране на вода, тръба от лек материал и турбина. Описанието звучи като забавна теория, но практическото й приложение е многообещаващо. Мрежи за улавяне на влага от въздуха и използването й
за питейни нужди вече има и те дават добри резултати в различни зони по света.
Издигната на два километра мрежа, закачена за дирижабъл, улавя водните пари от облаците, а капките се стичат в колектор. Оттам събраната вода полита по тръба към земята, стига до турбината при повърхността и я задвижва. После чистата дъждовна вода се събира в малък басейн и може да се използва за пиене или поливане.
Казанцев е изпробвал теорията си на практика с помощта на макет. Установил е, че мрежа от 10 квадратни метра произвежда 200 вата и 1000 литра вода дневно. Според руския изобретател това е най-екологичния, а и евтин метод за добив на енергия. Да не говорим за добива на чиста вода. Моделът на Казанцев пести и място, защото заема малко хоризонтална площ и основно работи по вертикала. При бурно време мрежата лесно може да се свива. Възможно е тя да се издига над фотоволтаичните централи и да допълва добива на енергия в облачни дни. Като всеки нов проект и този се нуждае от финансиране. Сега Казанцев иска да демонстрира как с пет милиона долара тази схема може да достави ток и вода за 100-хиляден град.
Автор: Милен Атанасов