Светът най-после получи дългоочаквания си коледен подарък. Споразумение за климата. При това - задължително. И вероятно - спасително. Не толкова за климата, колкото за хората.
Общият принцип е всеки да полага усилия за постигането на общата цел - ограничаване на глобалното затопляне до заветните два градуса по Целзий.
Участието на Европа е повече от амбициозно. Евросъюзът ще трябва да намали с 40% парниковите си емисии до 2030-та година и то спрямо нивата от 1990-та.
Само че как да се случи? Приетото споразумение в Париж предизвика отзвук и в Европарламента в Страсбург.
Мигел Ариас Канете, еврокомисар по климата и енергетиката: „Ще насочим действията си към декарбонизиране на транспорта, към нови предложения за въвеждане на възобновяемите енергийни източници, към нови пазарни модели, в които енергийната ефективност ще играе важна роля“.
Обещания-пожелания, но дали наистина те ще променят статуквото на изкопаемите горива, контрираха критиците.
Ан-Мари Минор, Северна зелена левица: „Петролът ще продължи да носи печалби. Ние няма да спрем вредните емисии, а само ще ги складираме. Водният транспорт не е включен в споразумението. Говорим за обичайната схема на бизнес и всички заплахи, които тя носи“.
Заплахата наистина се носи във въздуха, но споразумението от Париж е важната и необходима стъпка за промяна. Останалото зависи не само от политиците, а от добро сработване на обществения механизъм, смятат европейските участници в парижките преговори.
Гербен-Ян Гербранди, Алде: „Това е необратима стъпка към нисковъглеродна икономика и силен сигнал към финансовия свят, че само решенията с нулев въглероден отпечатък ще привличат инвестиции. Глобалните устойчиви решения всъщност имат своите локални измерения в Страсбург“.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News