Зелена светлина - 27 ноември 2014: За вредните емисии, икономическия ръст и водата

До каква степен икономиката влияе на климата? И как се измерва това влияние? Ноемврийският отговор идва от Бразилия. През последната година парниковите емисии там са се повишили за пръв път от 2004 година насам. Неслучайно. Обезлесяването и използването на топлоцентралите с изкопаеми горива също бележат ръст. В цифри през 2013 най-голямата латиноамериканска икономика е избълвала милиард и 560 милиона тона въглероден диоксид в атмосферата. Ръстът спрямо предходната година е със 7,8%. Обезлесяването пък е скочило с 16 на сто.

Данните бяха изнесени от Климатичната обсерватория - мрежа от граждански организации, чиито секретар е Карлос Ритл. Той смята, че значителното повишаване на вредните емисии няма връзка с икономическия растеж на страната, както мнозина са убедени.

"Площта на обработваемите земи е нараснала значително, наред с използването на енергия, с ръст от 7%. Това е много повече от икономическия ръст в страната през същата година. Така че връзка между вредните емисии и икономическия ръст няма. Количеството на парниковите газове надхвърля значително икономическото развитие", заяви Ритл.

Новите данни повдигат и въпроса как Бразилия ще се справи с поставената цел за намаляване на вредните емисии с 39 на сто до 2020 година. През последното десетилетие страната отчиташе успехи в борбата с обезлесяването и в намаляването на емисиите от въглероден диоксид. Сегашният скок на обезлесяването с 16% се дължи предимно на нелегалната сеч и увеличаването на стадата от едър добитък.

"Основните опасения са насочени към дългосрочната визия. Промените в икономиката и различните й сектори не могат да се случат за една нощ. Икономиката трябва да се подготвя дълго за трайно намаляване на вредните емисии. Бразилското общество вече го иска, климатът оказва значително влияние върху живота на бразилските граждани", коментира още Карлос Ритл.

Голяма част от страната е засегната за трета поредна година от сушата, която стопи водните запаси в язовирите на водноелектрическите централи. Правителството беше принудено да използва замърсяваща и твърде скъпа система от топлоцентрали за добив на енергия. Ситуация, която отдалечава Бразилия от поетите задължения.

"Ако започнем да действаме сега, за да подготвим дългосрочните промени, Бразилия ще бъде по-подготвена за момента, когато страната ще бъде задължена да съкрати вредните си емисии по силата на международните споразумения", обясни Ритл.

Моделът е показателен и за други страни, независимо от географското положение и мащабите им. Защото той се отнася до поемането на ангажимент, свързан с оцеляването на хората като вид. За да има кой да изпълнява дългосрочните планове.