Животът на сградите

Слънце, вятър, дъжд, сняг, шумове, вибрации. Сградите живеят свой живот, преплетен с този на хората. Сградите променят и околната среда. Добре замислените все по-често използват възобновяеми ресурси - от слънцето, дъждовната вода, топлината на земята...

Андреа Момерин е архитект, който от девет години се занимава с

консултиране и оценяване на устойчиви сгради. Говори за тях почти като за живи същества, чиито правилни реакции се планират чрез компютърни симулации.

"Използваме локални климатични данни, конкретната архитектура в триизмерен модел, различните варианти на изолация, различните варианти на остъкление и ослънчаване, за да стигнем до правилната рецепта, да го наречем", обяснява Андреа.

Същата рецепта включва и решения за намаляване на въглеродния отпечатък на сградата. Той е свързан с енергията - не само за отопление и охлаждане, а и за осветление. Стремежът е към повече естествена светлина. Тя се осигурява чрез прозорци и

прозрачни вътрешни прегради на офисите или чрез довеждането й през специални отвори в покрива.

Балансът в спортната зала в столичния квартал "Дружба" е впечатляващ. Тук не се изисква никаква енергия за отопление или охлаждане, благодарение на солидната изолация и липсата на прозорци. Естествената светлина се дължи именно на светлопроводите, наричани тубуси. Отвън, на покрива, светлината се събира чрез лупа, за която дори натрупалият сняг не е пречка. ЛЕД-осветлението и датчиците, които го активират само при движение, също пестят от общата консумация на енергия. В други части на тази сграда, предвидени за офиси и

заведения, преносът на топлина и хлад се определя от централизирана система.

Сградата е планирана така, че да реагира и на външните промени. "Цялата офисна част е оборудвана с външни слънцезащитни щори, които се управляват и от метростанция, следяща външните промени край сградата, както могат да бъдат

управлявани и от ползвателите на сградата", казва архитектът.

Прозорците, материалите, изолацията, датчиците - всички те носят повече естествена светлина и ограничават шумовото замърсяване, което все повече тормози хората в градовете. Устойчивата сграда учи на устойчиво поведение - на онези елементарни, но важни жестове, които намаляват отпадъците, излишните течове и безсмисленото разхищение.

"Ние трябва да сме отговорни към себе си, децата си и към света в който живеем. Това за мен е минимум, към който трябва да се придвижваме и който трябва да ни подпира при движението към едни по-смислени сгради, към един по-смислен живот", коментира Андреа Момерин.

В замяна ще получаваме комфорт от нов тип, който със сигурност ще носи и повече удовлетворение във всекидневието ни.