120 години от Илинденско-Преображенско въстание

Навършват се 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание - връхна точка в борбата на българите от Македония и Одринско по пътя им към свободата.

БНТ 2 отбелязва годишнината със специална кампания и излъчване на тематични информационни видеа, създадени от екипа на БНТ Благоевград. Чрез тях ще научите детайли и малко известни факти за това ключово събитие в българската история и за героичното дело и идеология на бележити революционери като Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, Радон Тодев, Христо Чернопеев, Христо Татарчев, войводата Ичко Бойчев, Борис Сарафов и др.

В началото на 20-и век натискът върху българското население в Османската империя се усилва. След Горноджумайското въстание през 1902 година напрежението между населението и турските власти, които предприемат нови репресии, нараства още повече.

На Солунския конгрес на ВМОРО (Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация), в началото на 1903 година е взето решение за избухване на въоръжено въстание. Целта е да се обърне внимание върху тежкото положение на българите в рамките на Османската империя. Показателни са думите на Дамян Груев в навечерието му: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край“.

На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг в началото на май 1903 година се потвърждава решението за вдигане на въстание. На Илинден -20 юли (2 август -по стар стил) въстаническият щаб в Смилево дава началото на бойните действия. Те обхващат всички райони на Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. На 3 август в Крушево е обявено временно управление, известно като Крушевската република. Тя съществува 10 дни и се смята за най-големия успех на въстанието.

На Преображение - 6 август /19 август по стар стил/ започват бойните действия в Одринския революционен окръг. Обявена е Странджанска република. Въстаниците водят тежки сражения и успяват да освободят няколко населени места.

През септември - на Кръстовден, започва въстанието в Серския революционен окръг. Сражения се водят почти на цялата му територия. В окръга главна роля имат четите. Двете организации, чиято цел е освобождението на българите от Македония и Одринско - ВМОРО и Върховният македонски комитет, загърбват идеологическите различия и се сражават рамо до рамо срещу турската армия.

Въстанието продължава близо три месеца и е смазано с много жестокост и насилие. Във въстаналите райони са изпратени многохилядна турска армия и башибозук. Загиват близо 1000 въстаници, убити са около 5000 души от мирното население, опожарени са над 200 села, а 30 000 бежанци тръгват към България.

Бунтът на българите от Македония и Одринско е широко отразен в европейския и американския печат. Отбелязва се масовият характер на въстанието особено в Битолско и Одринско. Ирландският журналист и кореспондент на вестник „Таймс“ на Балканите, Джеймс Баучер пише за борбата на въстаналите българи и жестокостите спрямо тях. Обществеността във Франция и на други места също остро осъжда действията на османските власти. Всички пишат за ужасите, на които е подложено българското население в тези райони, и за героизма и готовността за саможертва на въстаналите хора в името на свободата.

Сред събитията, които ускоряват избухването на въстанието, са Солунските атентати от април 1903 година. В Солун са взривени френският кораб „Гвадалкивир“, сградата на Отоманската банка, прекъснато е осветлението на града. Атентатите са извършени от т.н. група на „Гемеджиите, като задачата им е да бъде привлечено вниманието на европейските държави и да се предизвика намесата им за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Засилват се и репресиите срещу българското население.