1218 година: Срещата на преобразяването

Документален филм

Сценарий: д-р Александър Стойков
Режисьор: д-р Александър Стойков
Режисьор-оператор и видеомонтаж: Николай Лазаров
Оператор на дрон: Явор Мичев
Диктори: Бояна Шандуркова, отец Стефан Стефанов

Продуцент: д-р Александър Стойков, А&А Communications

"Вярата не се ражда от чудото. Чудото се ражда от вярата". Ф.М. Достовески

"1218 година: Срещата на преобразяването" разказва за Ивановския скален манастир край Русе и неговата 800-годишна история, чието начало бележи завръщането на България в Православния свят като империя-майка на вярата.

Повратният момент в историята е срещата между новия български владетел Йоан II Асен и монах Св. Йоаким, пристигнал от Света гора, за да се засели в долината на Русенски Лом.

Срещата между българския владетел и прочулия се от Атон и в България отшелник е в подножието на скалната църква "Преображение Христово". Тази среща променя значението на Българската църква и държава.

Първата стъпка е основаването на Ивановския скален манастир чрез щедро дарение от младия Йоан II Асен.

Благодарение на царската подкрепа и на славата на Св. Йоаким, Ивановският манастир бързо се разраства, привлича високообразовани монаси от целия Балкански полуостров и се оформя като централна обител на Второто българско царство.
С този акт Йоан II Асен се издига в един от най-славните български владетели.

Св. Йоаким Ивановски е единственият български патриарх, избран от Общохристиянски събор в Лампсаки и първият патриарх на новата Търновска патриаршия.

Търновската църква се завръща в Православието като автокефална, а Българската държава - като империя-майка на вярата. Търново е провъзгласен за "трети Рим" в Християнския свят.

Филмът "1218 година: Срещата на преобразяването" е създаден в чест на 800-годишния юбилей от основаването на Ивановския скален манастир и в памет на реставраторите Боряна и Благой Джиджанови.

Автори на филма са иконографът д-р Александър Стойков и операторът Николай Лазаров.
Историята е представена с участието на проф. Пламен Павлов - историк, проф. Николай Ненов - музеолог, доц. Коста Хаджиев - епиграф, Аблена Мазакова - реставратор.