140 години от смъртта на великия руски класик Фьодор Достоевски

Още при първия сблъсък с произведение на Достоевски този автор разтваря пред нас бездна на модерността, на съзнанието, на политиката, на опита да се справим със собственото си съществуване. Така в студиото на "Култтура.БГ" доц. Боян Манчев, философ, изкуствовед и литературовед, обобщи ефекта от творчеството на великия руски класик от 19 век.

Темата на днешното предаване беше свързана със 140-годишнината от смъртта на Фьодор Достоевски, а гост, освен доцентът, беше и акад. Петър Попиванов - математик, работещ в сферата на диференциалните уравнения.

Доц. Манчев обрисува образа на класика накратко така: "Достоевски е обсебен от собствените си бесове и у много трудно да говорим в кой полюс той се намира. Това, което е сигурно, е че той е между полюси. Той се лута между полюси. Той е осъден на смърт едва 28-годишен. Преживява собствената си смърт, защото става дуцма за една симулирана екзекуция като член на един утопичен социалистически кръжок. Той е бил повлиян в младините си от Бакунин, от Белински, т. е . от много радикално леви мислители. В късните си години минава на точно обратните позиции."

Според доц. Манчев у Достоевски тези бесове заживяват, това раздвоение се блъсква като "кантови философски антиноми", защото той е голям читател на философия, дори в каторгата чете Кант, Хегел... Опитва се да въплъти проблемите на модерната философия в драмата на модерното съзнание. Като пример аз това литературоведът изтъкна романа "Бесове", където има невероятна "интензивност на идеите, на етическите позиции, на възможностите за избори за съществуване". Възможността за избор е отворена при читателя - той се сблъсква с възможности за собственото си съзнание. В това отношение Достоевски заема изключително място в литературата на 19 век.

Акад.Петър Попиванов смята, че Достоевски, както сам се е определил, е дете на 19 век, на безверието - раздвоен е между вярата и безверието и това личи до последното му произведение, излязло от печат, "Братя Карамазови".
Академикът пподчерта, че Достоевски е руски философ, мислител, но източноправославен.

"От мое гледище най-доброто, което той е написал оригинално, философско, е "Записки от подземието", едно знаменито произведение. На около 40 страници той разкрива философията на човека от подземието. Пише, че е човекът от 19 век, но в голяма степен много от това, което се нарича полуинтелигенция, е стъпило на човека от подземието."

По думите на акад. Попиванов, тълкуватели на творчеството на Достоевски доста по-късно установяват, че тази философска рамка на човека от подземието е залегнала в по-нататъшната литература и като начало особено в книгата на датския философ Сьорен Киргегор "Или, или".