140 години Съединение

На 6 септември отбелязваме Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  В студиото на "Денят започва в събота" разговаряхме с двама историци, които живеят с призванието  да разясняват на деца и младежи защо е толкова важна тази дата. Димитър Гилев и Стефан Стефанов разказаха за събитията, довели до Съединението. 

Димитър Гилев изтъкна, че за него Съединението може да бъде описано с две думи:

"Едната е тази, която използваме днес на празника – съединение, което е по-скоро механичен революционен процес, който се случва, физичен процес между хората чисто на механично ниво. Но по-важната дума за мен, която трябва да използваме днес, е единение.  Това е дума, която олицетворява духовното обединение на всички българи в територията на Османската империя, които пожелават и искат съединението още след самото освобождение, защото идеята на съединението се ражда още след подписването на Берлинския конгрес,  когато отечеството ни е разкъсано на толкова много части. Така че единението е това, което описва задружните усилия на един народ – нашия, българския, и неговото духовно обединение за тази свята революция, която ние успяваме сами да си направим без чужда намеса. Това е най-българското и чисто дело в новата ни история."

Стефан Стефанов припомни "похода на бързите нозе".

"Това е един великолепен и светкавичен маньовър на българската армия от времето на Сръбско-българската война. Към края на октомври, началото на ноември 1885 г.  българската армия е разположена на южната граница, тогавашната граница с Османската империя. Сърбия ни напада на 2 ноември и българската армия трябва по някакъв начин да се прехвърли срещу сърбите. При практическото отсътствие на всякакви нормални пътища в ноемврийска кал и дъждове, при само една недостроена жп линия, някои от части са прекарани на гара Саранбей - днешния Септември, всички други трябва да изминат изключително бързо и при изключително тежки условия разстоянието от османската до сръбската граница. Имаме данни само за няколко български бойни части. Ще дам примерите с тях. 8-ми приморски полк, това е най-олицетворяващият пример, изминава 95 км за 36 часа.  Като от 3000 души полк, само 60 човека изостават. Всички други, без да са яли, без да са почивали, влизат директно в битката срещу сърбите. Те върват в колони по 3-ма, средният войник върви и спи. Двамата го придържат и му държат пушката. След един час, без да се спира колоната, минава отдясно, другият двойник влиза по средата, това му е почивката.  Първи софийски полк, изминава за 30 часа 86 км. Най-чудовищният подвиг може би е на конната батарея на капитан Петър Тантилов, който с прекарването на изключително тежкото въоръжение, снаряди, оръжия, муниции, преминава 146 км за по-малко от 2 денонощия. Това е нещо, което изумява всички наблюдатели."

Вижте целия разговор във видеото.