1934

Документален филм

Сценарий: Влади Киров
Режисьор: Костадин Бонев
Оператор: Константин Занков
Продуцент: БНТ - ЦПТФ

На 19 май 1934 в България е извършен държавен преврат. Политическите партии и "движения" са забранени.

"1934" е документален филм за 19 май 1934 година, когато в Царство България е извършен преврат от Политически кръг "Звено" и Военния съюз, с помощта на армията.
Паролата е "Сабя".

Причината е Балканският пакт отвън и деформираната политическа система отвътре, довели до стопански упадък и обществено недоволство, не само в България...

Има криза на държавността, на обществото и нравите.
Политическата власт е прогнила от корупция, дребнави интереси и изхранване на партии с кражби .

Първата мярка е, че политформациите - партии и движения - са забранени.

Разпространен е Манифест на "Обнова", който изглежда смущаващо радикален, но действа.

Гладният народ не се интересува от идеи за парламентарна или друга демокрация, интересува се от благоденствие с ред, пари, храна и удобства.
Призивът е за връщане към чисто българското от времето на Възраждането.

Превратът от 19 май 1934 е безкръвен.
Министър-председателят Никола Мушанов подава оставка, Парламентът е разпуснат. Цар Борис III e уведомен за случващото се и реагира според ситуацията.

Съставено е ново правителство на Кимон Георгиев, което остава само за 8 месеца (19 май 1934 – 22 януари 1935).

Деветомайският режим е оценен като единствения период в България без корупция, осъществен от хора на честта, пестеливи на думи, но не и на действия, волеви, верни на принципи и договори.

За 8 месеца Правителството на Кимон Георгиев съкращава паразитната администрация - 4 пъти по-малко общини, министерства и длъжности, които всъщност издържат само управляващите ги. Споменава се, че новият, по-ефективен административен модел е югославски.

Следва втори подготвен преврат през 1935.
Парламентът обаче остава затворен и народът не се вдига да отвори вратите му, както се очаква. Единствените заинтересовани са самите депутати.

Безпартийният политически модел продължава 4 години.
Държавата доказва, че може да се грижи за народа, може да работи без парламент и животът може без партии.

Проведеният мажоритарен вот през 1938 не осигурява партийни позиции. Бившият премиер Никола Мушанов влиза в парламента, но не е водач.

Царят назначава правителство не от партийни кадри, а само от реални професионалисти.
В периода 1934 -1939 България излиза от кризата като стабилна държава - без партии.
Цар Борис ІІІ, освен че е обичан от самия народ, слиза до народа.

СЪДБАТА НА ГЕРОИТЕ ОТ 19 МАЙ след 1934

Цар Борис ІІІ, след като се сдоби с наследник, скоропостижно се спомина, ненавършил 50 години.

Кимон Георгиев, след като взе участие и в следващия преврат на 9 септември 1944, завърши живота си като министър на електротехниката в комунистическа България.

Генерал Дамян Велчев завърши дните си във Франция след 4 преврата, една смъртна присъда и една автомобилна катастрофа.

Генерал Златев се спомина през 1938, напълно забравен. Според желанието му е погребан в родния град Елена.

След смъртния удар от 19 май 1934 Търновската конституция изпадна в продължителна кома и бе умъртвена 13 години по-късно под шумното одобрение на новата власт.

Първият посланик на съветска Русия в София - Фьодор Разколников, беше изхвърлен от третия етаж на един хотел в Ница, от екзекуторите на ГПУ.

Димо Казасов, превърнал се в прякор на самия себе си, можеше да бъде видян доскоро из софийските улици.

Заточеният в Дряново Никола Мушанов така и не можа да обясни в спомените си какво точно се е случило на 19 май 1934.

Превратът на 19 май 1934 година| ИСТОРИЯ БГ

Режисьорът Костадин Бонев представя историята на преврата от 19 май във филма "1934" и участва в дискусия в предаването на БНТ - "История БГ". Поводът е 80 години от Деветнадесетомайския преврат (през 2014).

Темата дискутират историци и личности, които обективно коментират обстановката и последиците в България, вариантите за външна намеса, съдбата на героите, плюсовете и минусите в историята.

Посочва се, че "партийната система е преобладаващо европейски модел".(всъщност е френски). "България не харесва Европа след Първата световна война. (Причината с Ньойския договор е предостатъчна). Евроскептицизмът е оттогава. С партиите Европа е донесла и нещо чуждо на България и дори и да не е вредно, не е присъщо на българската култура. "Изтокът" не е спекулативното посочване на съветска Русия, а модел на живот".

В Бълария (и в света) има криза на системата, на държавата, на обществото и нравите и трудно може да се разграничи външното влияние от вътрешните причини. Затова призивът е за промяна и връщане към изкоренно българското от Възраждането.

Изводът на историците е, че:

19 МАЙ 1934 ОСВЕН ТЕЖКА КРИЗА ПОКАЗВА, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА ОФИЦЕРСТВО, ИНТЕЛИГЕНЦИЯ И НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ, КОИТО ДНЕС ЛИПСВАТ.

Показана е "Масата на преврата" в дома на Кимон Георгиев в София.
Зет на Кимон Георгиев, Гиньо Ганев цитира моменти от книгата му за събитията по това време, а именно, че "проблемът не е бил в парламента изобщо, а в този парламент".

Недостатъкът на преврата за някои от участвалите военни кадри е в "републиканския вкус". За Гиньо Ганев е в недовършената работа, която отваря вратите на 9 септември 1944, чийто организатори са почти същите. Кимон Георгиев отново е начело на държавата.

Недовършеното в Деветнадесетомайския преврат от 1934 ще бъде довършено десет години по-късно, на 9 септември 1944.

Парадоксалното е, че 10 години по-рано (1924) поетът Гео Милев е осъден след поемата "Септември", която завършва със стиха: "Септември ще бъде май"...

*Партийният модел в Европа се развихря след Френската революция.

**Преди преврата от 19 май 1934 България е спряла от три години да си плаща вънншните задължения, но това се отнася и за останалите страни.

***Събитията са част от общата картина в Европа и в света.
Започнала е Голямата депресия в САЩ от 1929 до 1939....

****След 1939 златото някъде по света изчезва....и започва Втората световна война.

Превратът на 19 май 1934 година| БНТ, ИСТОРИЯ.BG, 19.05.2014