Албания по пътя към ЕС

Албания започна своя път към ЕС преди две години когато Тирана бе отделена от Северна Македония, заради нeизпълнението на вкарването на местните българи в македонската конституция. Отвъд този кратък период Албания успя да се очертае като следващата западнобалканска държава, която ще се присъедини към ЕС след отличничката Черна Гора. Според министъра за Европа и външните работи на Албания Ферит Ходжа, страната му е мотивирана да върви напред по този път с бързи крачки и през 2030 година да стане част от ЕС. Само че Албания през последните три седмици е обзета от протести заради желанието на зетят на президента на САЩ – Джарет Къшнър и неговата съпруга Ивана Тръмп да направят луксозен курорт на полуостров Звърнец и яхтено пристанище на някогашната военна база на остров Сезан, намиращ се в Адриатическо море. Албанците излизат масово и протестират по улиците на Тирана. 

„Тук сме, защото не можем повече с нашето правителство. Те се опитват да построят курорт в Албания, в Зермат, което е защитена територия. Промениха закона преди две години. Така че се надявам, наистина се надявам, че днес ще дойде денят, в който страната ни ще поеме цената на европейската интеграция.“

„Заради огромната корупция в тази страна. Те дори не са патриоти. Те не осигуряват никакво бъдеще за младите хора. Няма бъдеще и за идващото поколение. В моята страна всички емигрираха. Това означава, че не остана никой да живее тук. Така че не създаваме никакво бъдеще за нашите хора. Премиерът е много, много корумпиран.“

„Фламинго революцията“ в Албания е в ход. Тя започна като протест за опазването на ятата от фламинго, далматински пеликани  и  още 200 вида защитени птици от закона. Нейните цели отдавна надхвърлиха екологичния характер на протеста и днес протестиращите искат оставката на премиера Еди Рама и неговото правителство. Албанците обвиняват своя премиер, че непрозрачно се опитва да се договори с Джарет Къшнар и да предостави защитената зона Вьоса - Нарта на неговата инвестиционна компания Affinity Partners. Самият Еди Рама отрече да има проект и пред групата от европейски журналисти в Тирана между които беше и екипът на БНТ : 

Еди Рама , министър – председател на Албания 

„Всички скандират премахни проекта, но всъщност такъв не съществува. Казвам добре, ще го спрем, но ми покажете проекта. Няма проект. Това не е свързано с мен или Албания. Това е демократичното общество, което реагира на лъжата, а не на истината, когато се появи нещо голямо, свързано с развитието. Легитимно право е на хората да протестират, но аз няма какво да направя, когато нищо не е нарушено."

Блерияна Бино, ръководеща неправителствена журналистическа организация в Тирана, коментира, че журналистите работещи по темата са подложени на натиск:

Блерияна Бино, изпълнителен директор, SciDev

 „По същество, гражданската съпротива на албанските граждани през последните 10 дни беше отразявана в голяма степен от независими местни специализирани медии, журналисти на свободна практика и дигитални създатели на съдържание. Освен това, те работят и под политически и икономически натиск. Но въпреки това в момента вършат изключително важна работа в обществен интерес. И всеки ден отразяват протеста и хората, които са там, техните гласове, техните истории.“

Албанските екологични организации са категорични, че реализирането на проекта на Джарет Къшнър ще унищожи екологичната система на п-ов Звърнец. Александър Трайче коментира: 

СХН Александър Трайче, Защита и опазване на националната околна среда на Албания

„Имаше многократни посегателства върху защитени територии чрез подобни инвестиционни проекти. Има и други защитени територии, в които в миналото е имало такъв тип намеса. И това предизвика недоволство сред много хора в Албания.  Тя е в рамките на защитения парк Вьоса – Нарта. Следователно е защитена на национално равнище, но и на международно равнище, тъй като представлява важна орнитологична територия, ключова територия за биологично разнообразие, както и бъдещия обект Емералд, който представлява предшестващия статут на зоната за местообитания по Natura 2000, с който Албания трябва да се съобрази преди присъединяването към Европейския съюз.“

Каквото и да се случи обаче с най-масовите протести в Албания, ЕС вече даде ясно да се разбере , че няма да изпуска случая от полезрението си и ще настоява Тирана да се съобразяват с волята на албанските граждани. Той безспорно ще бъде тест за албанската демокрация.  

ЕС през последните години е инвестирал не само финансови средства , но и конкретна помощ за Албания , за да улесни пътя и към Брюксел.  Пример за това е обновената Венецианска кула в град Дуръс, която финансирана по програмата EU4CULTURE, както и местния архиелогически музей в които е запазено и съхранено културното наследство на Албания от римския и античния период. В град Берат със средства на ЕС е запазен автентичния вид на града, които някога е бил свързан със средновековните Първото и второ български царства. Днес той е разпознаваема туристическа дестинация , а ЕС подпомага намаляването на безработицата сред жените.

Ритва Хайкинен, ръководител на отдел сътрудничество в Делегацията на ЕК в Албания

„През последните години проектите, които ще видите тук, са на стойност над 7 милиона евро. Разбира се, имаме и други проекти за трансгранично сътрудничество с Гърция. Така че имаме и по-малки проекти. Но тези, които виждаме днес, подкрепят развитието на туризма, както и опазването на културното наследство. Също така, благодарение на подкрепата от фондовете на ЕС, успяхме да подкрепим развитието на туризма и около крепостта в Берат.“

Заместник - кмета на град Берат Етлева Дима коментира, че помощта идваща от ЕС помага за туристическия бранш и по-голямата разпознаваемост на нейния град на туристическата карта в Албания: 

„Инвестициите на Европейския съюз са част от нашата програма за развитие на туризма и инфраструктурата през последните три години. Чрез тези инвестиции, които получихме в града, имахме много добри възможности не само да осигурим пътища, свързаност и достъп до културното наследство на Берат и заобикалящата го природа, но и да превърнем града в много оживено място по отношение на развитието на туризма. Проектите доведоха до растеж в развитието на туризма, като през последната година в нашия град имаше повече от 1 милион туристи, а тази година числата още повече ще нарастват. Имаме 200% ръст на туристическия сектор в сравнение с 2020.“

Албания има шанс да се присъедини към ЕС през 2030 година, но затова трябва да извърви своя път и да се трансформира вслушвайки се в гласа на гражданите си.

Репортаж на Николай Кръстев, Огнян Колчаков и Цветан Благоев