Алексей Береговой: музикантът - защитник на Киев

Доскоро той е бил музикант от световна класа. Свирил в престижните зали на Европа. Соло - контрабас в Киевския симфоничен оркестър. В Националната опера и филхармония на  Украйна.Част от най-добрите оркестри на страната. Днес е войник. Доброволец. Той е от армията украински мъже, забравили професиите си, за да бранят страната си. Връзката с него беше трудна. Дойде за това интервю от военна позиция в отбраната на Киев.

Катя Тодорова: Къде ви намираме сега?
Алексей Береговой: Сега съм в един обект ,не мога да ви кажа къде е точно. Подразделение на териториалната отбрана. 
Армията ни се справя с много задачи. Укрепваме позициите си. Днес разполагахме чували с пясък. Подготвяхме огневи позиции.

Катя Тодорова: Вие сте музикант,а сега войник. Какъв тъжен парадокс?
Алексей Береговой: Защо тъжен?... Сега всяка помощ, от всеки мъж, който се намира в страната е нужна. Реших, че трябва да го направя. Да защитя страната си.

Катя Тодорова: Къде е семейството ви?

Жена ми сега е в къщи, в Киев. Вече от една седмица я моля да замине поне в Западна Украйна. Имаме куп приятели из градовете там. А тя все ми казва, че не иска да ме остави сам. Каза ми, ако тръгнем,трябва да сме заедно.

Катя Тодорова: Нужна ли ви е помощ?
Алексей Береговой: Знаете ли, помощ е нужна на Украйна. Аз лично нямам нужда от почти нищо.

Само преди седмици Алексей имал планове, желания, надежди. Казва, че като мнозина  не  подозирал, че някога ще бъде част от истинска война. Че ще се превърне в най-голямото му житейско изпитание. 

Алексей Береговой: До последния момент не вярвах. Когато започнаха първите взривове на 24-ти сутринта изглеждаше сякаш е филм ,сякаш се намираш на снимките на военен екшън. Гледаш  и не вярваш, че се случва. Както навремето с рухването на кулите близнаци в Ню Йорк. 

Катя Тодорова: Какво разбрахте за духа на украинците, за народа си?

Алексей Береговой: Разбрах, как войната промени цялата страна. Всички започнаха да вършат нещо. И тези които заминаха. За Западна Украйна, за Европа. И тези, които останаха тук. Всички са едно. Всеки прави нещо за другия. Някои организират благотворителни концерти. Други събират хуманитарни помощи. Помощи за армията. Събират пари. 
Купуват топловизьори. Муниции. Всички работят за едно и също. Победата на нашата страна.

Катя Тодорова: Има ли нещо, което няма да забравите от тези дни?

Алексей Береговой: В нашето подразделение сега има толкова различни хора. Шеф - готвачи, оставили рестораните си, медици, момчета с боен опит от предишната война през 2014-та. Всички ние заедно. А преди време дори не можех да си представя, какво са чувствали моите дядовци, когато са воювали. Сега разбирам. 

Катя Тодорова: Имате ли време да заплачете?
Алексей Береговой: Нямам желание да плача. В първите дни се чувствах угнетен. Сега не.

Катя Тодорова: Близо ли е мирът или не?
Алексей Береговой: Мисля, че е близо. Не по-късно от месец май.

Алексей Береговой беше сред музикантите, които преди дни свириха на празния централен площад на Киев. Кадри обиколили света. Сред тишината. До следващата сирена за тревога. Тогава Алексей написа: "Бях защитник, бях носач, бях доброволец, но днес се сетих, че съм музикант."

Алексей Береговой: Беше ми мъчно за моята професия. Когато направихме концерта вече бяха минали 10 дни от войната. Исках да си припомня какво е да свириш.

Катя Тодорова: За какво мечтаете след войната?
Алексей Береговой: Колкото се може по-бързо да направя концерт!

Катя Тодорова: Надявам се да се запознаем на Ваш концерт.

Алексей Береговой: И аз се надявам на това!