Проф. М. Шюкрю Ханиоглу - турски османист, преподава в Принстън, чете на няколко чужди езици, включително на български и руски, и наскоро излезе неговата нова книга - биография на Мустафа Кемал Ататюрк.

Всеки турчин е израсъл с Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на модерна Турция, героят от Първата световна, победителят на гърците, спасителят. Затова проф. Ханиоглу има трудна задача - да пише за него.

Вашата биография на Ататюрк е история на идеи. Но какво всъщност създаде модерна Турция – човекът или неговите идеи?

Ататюрк гради национална държава. Визията му е еклектична, вдъхновена от различни интелектуални течения от края на ХIХ в. в Европа и Османската империя: вярата в науката и Запада, немският материализъм, социалният дарвинизъм, тюркизмът. Не бива да омаловажаваме силното му лидерство: той изпълнява с безпардонен прагматизъм една крайно радикална програма. Това се корени в безкомпромисния характер на Мустафа Кемал. Ето пример. 96% от турските бюрократи и преподаватели били твърдо против приемането на латинската азбука. Даже премиерът Исмет Иньоню предлага да се реформира старата. Но Мустафа Кемал нарежда да се приеме веднага латинската азбука и забранява старата.

Ататюрк сваля фесовете, ограничава исляма, премахва халифата. Според професора по-лесно е да смениш режима на управление. Трябва ти само декрет. Далеч по-трудно се сменя културата: азбука, религия, бит.

Мустафа Кемал не толерира почитаните обичаи и институции - да оцелеят наред с новите, създадени от реформата. Вместо това, настоява старите да бъдат унищожени и заменени с радикално нов набор от структури и ценности. Той не е революционер като Ленин или Мао Дзедун. Той е прагматичен лидер: следва своята визия за модернизация, без да зависи от една идеология. Използва широк набор от интелектуални източници, без да обръща много внимание на противоречията помежду им.

Дали той избира Запада пред Изтока или по-скоро се опитва да ги обедини?

Той отдадено следва интелектуалното про-западно движение в късната Османската империя. Но не е обикновен симпатизант, нито изпълнява готова програма. Републиканските реформи носят безкомпромисния стил на самия Мустафа Кемал и значително надхвърля мечтите на османските западнизатори. За да създаде изцяло нова Турция, освободена от това, което той вижда като ориенталски окови на съществуващите традиции и култура. При реформата на азбуката иска да сложи край на това, което нарича „железен обръч, притискащ мозъците ни“. Кемал заема израза от Ренан, който описва исляма като железен обръч, който спира науката и прогреса за мюсюлманските мозъци.

Вие споменавате връзката между Ататюрк и България. Често тези отношения биват ограничавани до една лична история през 1913, когато той е военно аташе в София. Но Вие казвате, че е много повече.

Да. Про-западното движение в Османската империя вижда България като пример за подражание в модернизацията. И Мустафа Кемал, последовател на това движение, се възхищава от бързия напредък на България. През 1914, като османско военно аташе в София, той посещава „Кармен“ в Народния театър „Иван Вазов“ и е дълбоко впечатлен както от изпълнението, така и от новопостроената неовизантийска, неокласическа сграда. Казват, след тази опера той отбелязал, че е разбрал как българите са победили османците предната година. За краткия му престой от 14 месеца в София силно повлиява на разбирането му за модерността. Защото вижда как българите заменят ориенталската модерност с претенция за западна.

Той познава българите още от македонските борби. До какво го води това?

Като човек, живял и образован след Берлинския конгрес в двата основни градски центъра на Македония – Солун и Битоля - той отблизо следи т. нар. македонска борба. Солун, със своето голямо българско население, е родно място на ВМОРО. Там през 1903 гемиджиите извършват своите анархо-националистическите атентати. Битоля е друг център на борбата. Мустафа Кемал развива отношение на любов и омраза към българите и другите славянски групи в Македония. В дневниците му виждаме бележки за анархиста Михаил Герджиков, странджански войвода от Илинденско-Преображенското въстание, събития и сцени, копирани от леви публикации на ВМОРО. Както други турски османски офицери, Ататюрк от една страна е впечатлен от славянското население в Македония, което счита за българско. Завижда на техния развит национализъм и отдаденост на националната кауза. Но от друга страна гледа на тях като на предатели на родината, които се борят за разпада на империята.

Да Ви питам за връзката между Ататюрк и исляма. Вие описвате тези отношения като сложни, но и прагматични.

Да, отношенията са сложни. Като човек, който счита, че науката ще царува над обществото на бъдещето, той гледа на религията като на остаряло, анахронично явление. Както мнозина от османската интелигенция обаче, Мустафа Кемал осъзнава, че ислямът е така вкоренен в турската култура, че няма как да го премахнеш с магическа пръчка. И приема много по-гъвкав подход, отколкото неговите съвременници в Съветския съюз. Отношението му се събира в известната максима: “религията е наука на масите, а науката е религия на елита”. Според това мислене, в едно мюсюлманско общество не е препоръчителна пълномащабна атака срещу исляма. Вместо това създаваш изменена версия на исляма, за да служи като двигател за напредък и просветление. Това се опитва да направи Ататюрк.

Следва ли модерна Турция изцяло примера на Ататюрк?

Съвременното турско общество контрастира с намеренията на Ататюрк. Той иска да създаде нова нация с единствен водач науката - и неуморно се стреми към западната култура. Иска да даде нова идентичност на турците: вижда ги като правнуци на основателите на световната цивилизация. Прескача славното османско минало и се връща в предислямския период. В неговото време, между войните, идеалите му се струват реалистични и постижими. Глобалните и локални развития оттогава обаче създават общество, което отдава почит на визията му, но приема коренно противоположни черти от това, което той е искал да постигне.

Какво е значението на Ататюрк днес?

Между двете войни се създават много култове на личността. Нито една от тях не съществува днес - освен култа към личността на Ататюрк, която е много силна в Турция.

Благодаря, проф. Ханиоглу!

Ако го казвам правилно, много благодаря!